Президентът пита: Кой политик какво точно свърши срещу олигархията?

„Кой политик какво точно свърши срещу олигархията?", попита президентът Росен Плевнелиев на продължилата няколко чеса днес отчетна пресконференция, която той даде по повод четвъртата година от встъпването си в длъжност. "Всички декларираме, че сме за социалноотговорна и сме против олигархична икономика. Най-силната мярка срещу българската олигархия бе предприета от първото служебно правителство, което въведе правила за прозрачност и управление на публичните средства в банковите институции. Това, че се срути олигархичната банка на България, има първопричини и в отговорните действия на едно смело служебно правителство“, коментира президентът. Той приветства днешното решение на парламента, с което бе одобрено електронното гласуване и направи цялостен обзор на мандата си до момента. Вижте пълния текст на изявлението на държавния глава.

"Измина четвъртата година от мандата. Това бяха напрегнати и динамични години за България, Европа и света. Рекордният брой кризи и взаимодействието между тях правят международната среда несигурна и непредсказуема. Като президент до сега трябваше да се справя с няколко особено големи предизвикателства:

Първо - поредица от политически и парламентарни кризи доведоха до сформиране на две служебни правителства. Те изпълниха достойно мисията си.

Второ - отстояване и задълбочаване на евро-атлантическата интеграция на страната, независимо от извънредната вътрешна и външна нестабилност. Да държа здраво посоката, въпреки бурите.

Трето - истинската, голямата криза в България е свързана не с оставката на едно или друго правителство, а с ниското доверие на гражданите в политиците и в институциите. Липсата на доверие поставя на изпитание самата политическа система, като създава предпоставки за възхода на антисистемни популистки партии и крайно националистически идеи и проекти. Доверие се гради с изпълнени обещания, честност и принципни позиции.

Четвърто – вълна от граждански протести и мобилизирането на огромна гражданска енергия за промяна. Гражданите показаха, че искат техният глас да бъде чут – както на многобройните протести, така и на проведения референдум. Хората се изправиха срещу олигархията и задкулисието и пожелаха промяна. Като президент, всячески подкрепям активното гражданско общество.

Пето предизвикателство - постигане на стабилност в страната, въпреки неспокойния, по-опасен и непредсказуем свят и рекорден брой кризи около нас.

Шесто - въвеждане на дългосрочно планиране в държавата. Постигане на съгласие по Национална програма за развитие „България 2020“, а вече и по приоритетите на „България 2030“. Постигане на приемственост в изпълнението на програмата от различните правителства.

Седмо - ускоряване модернизацията на страната, постигане на прогрес и резултати по националните приоритети, въпреки извънредната нестабилност.

Осмо предизвикателство - да бъда истински независим и надпартиен президент, да бъда полезен на народа, да действам по съвест. Въпреки тежките и нестихващи персонални, политически, институционални и медийни атаки срещу мен, да запазя президентската институция като една от малкото, ползващи се с достатъчна степен на обществено доверие.

Моят мандат протича във време на големи геополитически промени, които трансформират характера на досегашната система на международни отношения. 2015-а бе година на извънредно напрежение и грубо нарушаване на правилата на международния правов ред. Свидетели сме на нови геополитически реалности, както и на ниво на напрежение между регионални и глобални сили, невиждано от Втората световна война насам. Провалени държави, замразени конфликти, войни, включително хибридни и конвенционални, терористични атаки, невиждана миграционна вълна, рекорден брой кризи и мигранти и изключителна нестабилност по света белязаха 2015 година. Средата за сигурност и глобалният дневен ред се влошиха и промениха изцяло.

Днес обединена Европа е в опасност, защото същото поколение, което събори Берлинската стена, издига нови стени на разделение. Европа е отслабена от рекорден брой кризи, които сякаш по-скоро регистрира, без да успее да наложи устойчиви решения. Борим се с последствията, но не решаваме първопричините. Увеличава се чувството на несигурност и липса на посока, а доверието на гражданите в общия проект намалява. Ако ние, европейците, не сме обединени, нямаме бъдеще. Най-голямото предизвикателство днес е да върнем дългосрочната перспектива, цел и визия на проекта за обединена и мирна Европа.

Не с една, а с единадесет кризи трябва да се справи днес Европейският съюз, като всяка една от тях може трайно да отслаби и дестабилизира Съюза, включително и България.

Икономическата, финансова и дългова криза не си отива вече седма година.

Бежанската криза е ключова за Европа и ще я промени политически, икономически и социално.

Гръцката криза създава нестабилност в самото сърце на Европейския съюз – Еврозоната.

Украинската криза е символ на разрушаването на принципите на международния правов ред, установен в Европа след Втората световна война.

В резултат последваха санкции, контрасанкции и противопоставяне по оста ЕС – Русия. Днес терористичните заплахи за Европа са по-високи и по-опасни отвсякога. Тероризмът е глобален, изисква глобален отговор и ще отнеме много време, защото идеологията на тероризма може да бъде победена само от образовани и толерантни общества. Борбата срещу тероризма е и борба за образованието на младите и интеграцията и на най-маргинализираните групи в обществото.

Сериозна е заплахата за Шенген и свободното движение в ЕС, което бе мечта на поколения европейци. Седем държави въведоха отново контрол на границите си, което не се бе случвало от десетилетия. Популизмът и национализмът са в невиждан възход. Рекорден е броят на антиевропейските партии и движения. България и Европа, днес повече отвсякога, имат нужда от модерни патриоти, а не от крайни националисти. Референдумът във Великобритания за оставане в ЕС при негативен резултат може да доведе до трайно дестабилизиране и отслабване на Съюза като икономически и геополитически фактор. Създаването на Европейски съюз на много скорости може да се отрази крайно негативно на България, като я остави в периферията на евроинтеграционните процеси. За целта България трябва да бъде амбициозна и да стартира нова вълна на европейски интеграционни проекти, например влизане във валутния механизъм ERMII, с последващо членство в Еврозоната, влизане в Европейския банков съюз, пълноправно членство в Шенген, членство в европейския единен надзорен механизъм, ускорено изграждане на Европейския енергиен съюз и много други.

Има реална опасност за нестабилност в Европа, ако се разпалят стари вражди и противоречия на Балканите. Регионът не бива да се превръща в поле на геополитическа конкуренция, а на международно сътрудничество. На Балканите границите трябва да падат, а не да се местят. На Балканите виждаме и амбиции за водене на политики от миналото. Европейският съюз в никакъв случай не бива да се съобрази с желанието на Русия за връщане към тези политики на велики сили и сфери на влияние. Голямата, но крайно опасна игра на 19-и век не бива да бъде продължена. В 21-ви век се изискват нови идеи, а не връщане към погрешни идеологии от миналото.

Като президент, убеден демократ и европеец, ще дам всичко от себе си в подкрепа на обединена и силна Европа, която да мине през кризите и да стане по-силна от тях.

Днес България е фактор на стабилност. Изпълняваме своята отговорна мисия на проевропейска сила на Балканите и отговорен член на ЕС и НАТО. 2015-а бе година на активна и принципна българска външна политика. Уважаваме човешките права на бежанците, но и пазим добре границите си. Работим за общоевропейско решение на общите кризи, но и защитаваме националния си интерес. Работим за свързаност и интеграция на Балканите, но очакваме правилата и принципите на добросъседство и обективно представяне на общата ни история да се спазват от всички. Бяхме единствените в Югоизточна и Централна Европа, които спазват правилата на Дъблин и Шенген. Активни сме и в региона, и в ЕС, и в НАТО, и на световната сцена. България бе източник не на проблеми, а на решения. Заслужено дойде и високата оценка на европейски и международни представители и лидери, както и рекордният брой техни посещения в България и наши участия на международната сцена.

През годината бе постигната относителна стабилизация във вътрешнополитически план. Това даде възможност да се постави фокус върху модернизацията и реформирането на важни сектори от държавата и икономиката.

2015-а бе добра за икономиката на България. Всички показатели растат: 2.8 процента ръст на икономиката, 12 процента ръст на експорта, 30 процента ръст на чуждестранните инвестиции, 2.8 млрд. лв. ръст на приходите в бюджета. Дефицитът намаля чувствително до 2.6 процента от БВП. Безработицата падна до най-ниското си ниво от 2009 г. насам. Брутният външен дълг на България също се намали чувствително – до около 80 на сто от БВП. През 2015 година България записа най-добрия резултат в усвояването на еврофондовете и е втора по скорост на усвояване за годината. Това бе година на рекорден трансфер на фондове от ЕС към България. Постигнатата обща успеваемост от 96 процента за първия програмен период е безспорен и голям успех за страната и правителството.

През изминалата година очаквах много по-видими резултати в разследването на фалита на банка КТБ. Многократно призовах да се стигне докрай. Да се тръгне по пътя на всеки лев, всеки кредит, всеки актив и да се гарантира пълна прозрачност на този процес, като не допуснем досиетата КТБ да се превърнат в механизъм за политически шантаж и задкулисно управление. За мое съжаление, съм длъжен да заявя, че не съм удовлетворен от постигнатото към момента. Няма да спра да изисквам от отговорните институции да не позволят поредното ограбване на българския народ чрез аферата КТБ.

Още в началото на мандата посочих като приоритет реформата в сектор „Сигурност“. Обещах тайните служби, които 25 години работиха на тъмно, без закон и правила, да бъдат поставени на ясна институционална основа с нови устройствени закони и правила. Обещах и изпълних. Благодарен съм, че политическите сили в 43-ото Народно събрание постъпиха отговорно, като приеха пакета закони в сектор „Сигурност“, по който бе постигнат пълен консенсус на КСНС още през 2012 г. По този начин съществуването и функционирането на ключови служби в системата за национална сигурност на страната се поставят на принципна основа.

Конституционните промени, приети в края на годината, са стъпка напред, но оставиха впечатление, че липсват смелост и политическа воля за по-всеобхватна и дълбока реформа в българското правосъдие. Добре е, че ВСС бе разделен на две отделни колегии и бе въведен директен избор от всички магистрати, като отпаднаха предпоставките за тайно гласуване. Но квотното разпределение на колегиите не бе реализирано по начин, който да спечели пълното доверие на магистратите и обществото. Предстоящите промени в Закона за съдебната власт и процесуалните закони, както и приемането на силно антикорупционно законодателство са възможност да бъдат наваксани пропуснатите възможности. Ще приветствам всяко усилие за задълбочаване на реформата и за ускоряване на действията по нея. Трябва да работим заедно - политици, граждани и магистрати, за да постигнем независима и ефективна съдебна система, която да върне на гражданите усещането за справедливост.

Гордея се, че съм първият български президент, инициирал всенародно допитване. Направих това два пъти. През 2014 г. инициирах референдум, подкрепен от подписката на повече от 560 хил. български граждани. Мнозинството в 42-рото Народно събрание постъпи безотговорно и не уважи гласа на гражданите. Като президент, съм последователен в действията си. Трудностите и предизвикателствата не ме отказват от пътя, по който съм поел. Затова през 2015 г. отново внесох – този път в 43-тото Народно събрание, предложение за провеждане на референдум. За съжаление, депутатите не успяха да надмогнат тяснопартийните си интереси и не подкрепиха два от трите въпроса.

Над 2 милиона и 700 хиляди българи гласуваха на проведения референдум и не ги спря нито почти пълната липса на истинска информационна кампания, нито липсата на дискусии и сблъсък на аргументи, нито демонстративното нежелание на част от политическите партии да се съобразят с желанието на хората, нито – това, което нас тук много ни притесни - зле написаното указание на ЦИК да се гласува за референдума само при изрично заявено желание на гласоподавателя, което самата ЦИК отмени в 12 ч. в деня на референдума, след като гражданите масово се оплакваха, че не им дават бюлетина за референдума, ако сами не си я поискат. Въпреки всички трудности, гласоподавателите участваха масово и с желание на референдума. Резултатът може да има само един прочит – българите днес искат да бъдат активни участници във вземането на важните решения в държавата. Ще продължа да полагам усилия и занапред пряката демокрация да намери своето достойно място в обществения живот в страната.

Предупреждавам - отказът от модерните начини на гласуване и неглижирането на волята на народа могат да доведат не само да апатия и деградация на демократичните ценности, но и до упадък на самата държавност, още по-ниско доверие на гражданите и още по-голяма нестабилност.

Който иска да спечели доверието на гражданите, който иска да играе съществена роля в българската политика занапред, трябва да направи четири прости неща – електронно правителство, справедлива система на правораздаване, повече референдуми и социалноотговорна, а не олигархична икономика.

България се намира на кръстопът. Близо да нашите граници се водят конфликти и войни, в резултат усетихме и натиска на бежанския поток. Още през 2014 г. свиках КСНС по темата с миграционния натиск и взехме отговорни решения. Създадохме система и добра координация на работа между институциите. През 2015 г. трябваше и се справихме достойно с рекорден наплив на бежанци. Общо над 31 000 нелегално влезли мигранти бяха задържани на вход, изход и вътре в страната. Над 95 000 опита на граждани на трети страни да преминат незаконно през границите на страната бяха регистрирани през годината. Подхождаме отговорно към това огромно предизвикателство. Пазим достойно външната граница на ЕС. Даваме пример за спазване на правилата и регламентите от Дъблин и Шенген.

От всички международни трибуни и форуми, в които участвах, се обявих в защита на бягащите от войната, но и призовах да се направи разлика между бежанци и икономически мигранти. Посочих, че с всяко парче ограда, телена мрежа или сълзотворен газ срещу бежанци и то в сърцето на Европа Европейският съюз застава срещу собствените си ценности и идентичност. Европейският съюз е най-голямата демократична общност в света. Когато държави - членки на Съюза отказват да спазват правилата, когато се преследват тяснонационални и популистки цели, се поставя в опасност този уникален съюз за мир, човешки права и свободи. Решението е солидарност и общ европейски подход. Затова работим и ние, българите.

Тероризмът е заплаха, с която можем да се справим само заедно. Трябва да видим същината на проблема. Посочих, че тероризмът започва там, където образованието се е провалило. Терористите трябва да бъдат победени от международната антитерористична коалиция, на която България е активен член, но тяхната идеология не може да бъде ликвидирана с оръжие. Идеологията на тероризма може да бъде победена чрез образование и интеграция за всеки, включително бедните и маргинализираните групи в обществото. Посочих, че терористичните атаки не са сблъсък на цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството, че трябва да продължим да бъдем толерантни, да спазваме човешките права и свободи, да уважаваме различния, ако не искаме терористите да победят.

Като демократ и политик, от мен се очаква да имам позиция и да не мълча, когато се рушат устоите на международния ред или са поставени под опасност националните интереси. Когато демократичните ценности са под угроза, не мълчиш. Когато се извършват кибератаки срещу българската държава и демокрация, не мълчиш. Аз го направих - посочих, че кибератаките са новият Костинброд. Те са атаки срещу българските институции, следователно срещу българската държавност. Това бяха атаки срещу референдума, следователно са атаки срещу българската демокрация. Този вражески акт трябва да се разследва докрай. Необходимо е да се изготви план за действие, да се изграждат способности за киберзащита и всички да си отворят очите, а не да се снишават и да мълчат.

Не си мълчах и относно действията на управляващите в Русия по украинската криза. Отнасям се с уважение към руския народ, култура, наука и общочовешки постижения, но действията на Кремъл по украинската криза са в противоречие с международния правов ред. Не одобрявам създаването на замразени конфликти и политиката на велики сили и сфери на влияние, като считам, че е крайно вредна и трябва да остане в миналото. Не се впечатлявам от военна мощ и оръжия за унищожение. Но истински ще се впечатля от качествен дебат навсякъде в Европа, включително в Русия, как да постигнем траен мир. А мир можем да постигнем само, когато и силният и слабият, и малкият и големият, и богатият и бедният са равни пред международното право, а правилата важат за всички.

Отстоявам националните интереси и провеждам активна проевропейска външна политика. Работя за добросъседство, за доброто име на България в региона и по света. През 2015 г. страната ни бе в центъра на дипломатическото внимание. България е незаобиколим фактор на Балканите, а в региона се пресякоха няколко ключови международни теми: отношенията Запад – Русия; изграждането на енергийни коридори; бежанската вълна и охраната на външните граници на Европейския съюз; борбата с тероризма и интеграцията на мюсюлманските общности в Европа; промяната на геостратегическия и стратегически баланс в Черно море и на Балканите; напрежението между Русия и Турция и др. България води мирна, демократична и балансирана принципна външна политика. Това се цени високо, а нашият глас се чува ясно на международната сцена.

През 2015 г. поехме председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което е признание за ролята на страната ни като регионален лидер и фактор на стабилност.

За четвърти пореден път участвах в Сесията на Общото събрание на ООН, както и в Срещата на върха за приемане на Дневния ред за устойчиво развитие до 2030 година. Гордея се с приетите цели за устойчиво развитие до 2030 г., като България бе участник в тяхното изработване и фактор за постигането на исторически консенсус между всички държави - членки на ООН.

Борбата с климатичните промени, енергийната ефективност и устойчивото развитие са кауза за мен. Водих българската делегация, като допринесохме за историческия пробив с подписването на Парижкото споразумение за климата, под което сложиха подписа си представителите на 195 държави.

За мен бе чест да открия лидерската среща в Париж във връзка с честването на 70-годишнината от създаването на ЮНЕСКО, която се проведе два дни след зловещите терористични атаки в сърцето на френската столица. Посочих, че никой по света не се ражда терорист. Терористите се създават. Социалното изключване, неравенството и липсата на възможност за упражняване на основни човешки права, подхранват омразата и разделението. Има много млади хора, които нямат перспектива и цели в живота, а радикализмът е само на крачка разстояние. Предупредих за опасността Европа да залитне към реваншизъм, ксенофобия и използване езика на омразата.

Проведох КСНС специално по темата „Отбрана“, който взе решение от историческа значимост за въоръжените сили. Приехме нова програма и нов план за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Зададохме посоката за рязко повишаване на съвместимостта с партньорите. По наше настояване съюзното командване по операциите на НАТО разработи план за защита на Румъния и България при кризи. България прие Национален стратегически план за действие на въоръжените сили за защита на Република България при криза. Открихме щабен елемент за интегриране на силите на НАТО в България. Щабният елемент е част от най-същественото укрепване на колективната отбрана на НАТО след края на Студената война. При откриването посочих, че свободата е безценна, но не и безплатна и че свободата и демокрацията не са даденост. Те трябва да се отстояват ежедневно. Сигурността в Европа има нужда от съвместни, а не от тяснонационални решения.

Промених изцяло приоритетите в българската енергетика. Вместо „голям шлем“ от три руски проекта, зададох три смислени приоритета: енергийна ефективност, енергийна диверсификация, енергийна либерализация.

Либерализацията на електроенергийния пазар у нас се случва с бързи темпове. Искаме да създадем функциониращ енергиен пазар като контрапункт на монополите. За целта имаме нужда от адекватна свързаност. Посочих междусистемните газови връзки с Гърция, Румъния, Турция, Сърбия за стратегически важни за страната ни. Южният газов коридор представлява реална възможност за диверсификация. Междусистемната газова връзка с Гърция следва да се разглежда като интегрална част от Южния газов коридор и от инициирания от нас газов коридор Север - Юг. Работим за създаване на балканска енергийна борса и газов хъб в България, които да допринесат съществено както за сигурността, така и за осигуряването на конкурентни пазарни цени и доставки в региона. Разработваме собствени газови находища в шелфа на Черно море.

Заложих енергийната ефективност като национален приоритет. Работя за това още от първия ден като министър. Приветствах стартирането на националната програма за енергийно обновяване на българските домове. Над 250 000 българи ѝ се довериха, като се записаха за безплатно саниране. Интересът от страна на гражданите, далеч надхвърлящ и най-оптимистичните очаквания, е доказателство, че сме на прав път.

Като президент, а преди това и като министър, се посветих на регионалното развитие. От 2009 г. стартира изпълнението на хиляди проекти на българските общини, построиха се стотици нови детски градини, ремонтираха се хиляди училища, градски паркове, площади, публични площи, обществени сгради. Обновиха се хиляди километри пътища, модернизират се пътни и железопътни коридори, минаващи през България. Модернизацията на страната и на базисната инфраструктура няма алтернатива. Посветен съм на този стратегически национален приоритет. Като министър, обещах три магистрали. Днес автомагистралите „Люлин“, „Тракия“ и „Марица“ са изцяло готови. Обещаното е изпълнено и аз благодаря на всички, които допринесоха за това. Общо 350 км магистрали бяха построени от 2009 г. до сега. С това постижение можем да се гордеем. Софийското метро, като голям и стратегически проект за страната, също се разви с бурни темпове. През годината в експлоатация влезе и заводът за преработка на отпадъци в София, който е най-модерното подобно съоръжение на Балканите. За четири години бяха построени над 50 изцяло нови пречиствателни станции за българските градове. Бяха закупени хиляди нови автобуси, тролейбуси, трамваи и други средства за градския транспорт. България се позиционира като държава на кръстопът и подобрява съществено и бързо своята базисна инфраструктура.

След две десетилетия на драматично изоставане и погром, в българското земеделие след 2009 г. настъпи силен подем. Безвъзмездното финансиране на българските фермери и земеделски региони се увеличи многократно - от 280 млн. лв. през 2009 г. до 3.3 млрд. лв. през 2015 г. Благодарение на европейската солидарност и целенасочена държавна политика, стопанствата се модернизират, закупува се нова техника, необработваемата земя намаля драстично. Увеличи се цената на земята, експортът на земеделска продукция също рязко се увеличи.

Гордея се, че съм патрон на развитието на българските индустрии ИКТ, аутсорсинг и производство на автомобилни компоненти. Създадохме и развихме тези клъстери, а резултатите не закъсняха. България се превърна в регионален център за стартиращи фирми, в регионален хъб за индустрията ИКТ, като бяха създадени над 17 000 работни места. Аутсорсинг индустрията се разви с още по-бързи темпове. С радост приех наградата за най-добра европейска аутсорсинг дестинация, с която България бе отличена през 2015 г. Създадоха се над 35 000 работни места. Сектор автомобилостроене също се разви много динамично. Бяха построени около 30 нови фабрики, създадени над 20 000 нови работни места, а производството на автокомпоненти се превърна в най-бързо развиващия се индустриален сектор в страната, а само преди четири години тук, в президентската институция, създадохме клъстер аутомотив и то в президентската институция.

Бъдещето е в таланта и иновациите, в доброто образование и стратегическото мислене. Гордея се, че инициирах създаването и съм патрон на първата иновационна екосистема в България и на Балканите. През декември открихме и първите сгради от София Тех Парк. Това е първият научно-технологичен парк в България и на Балканите, зад който обединени застанаха България и Европа.

Като президент, съм един от малкото български политици, които поддържат дебата за комунистическото минало на България. В България не се случи смяна на елитите. В България преходът бе подменен. Именно погрешният модел на прехода задържа развитието на страната, като позволи на комунистическата номенклатура да се прероди и да продължи да доминира обществено-икономическия живот. Днес 10 800 агенти на ДС заемат публични длъжности и работят в институциите. Всеки десети служител в българската администрация е агент на ДС. Те са навсякъде около нас, а сянката на миналото се пренася и в настоящето. От ден първи заех твърда позиция срещу назначаването на агенти на ДС за посланици на България. Твърдо спазвам поетия ангажимент. Боря се всички архиви да станат достъпни. Архивът на НРС вече е окончателно предаден, остават последни файлове от архива на Военна информация. Ще продължа да работя, докато всички досиета не се предадат на Комисията, за да бъдат дигитализирани и публично достъпни. Няма да се успокоя, докато комунизмът не влезе в учебниците по история и в музея по един обективен начин.

Президентът е символ на традиции. За мен е особена гордост, че след деветгодишно прекъсване успяхме да възродим една легенда - Роженския събор. За трите дни, в които се проведе, той успя да събере 300 000 гости, които се насладиха на неповторимата атмосфера и магията на българския фолклор.

Работя за укрепването на добрите отношения между различните религиозни общности в България, като споделям техните празници и традиции. Вярвам, че това е не само израз на уважение, но и важно препотвърждаване на избора ни да живеем заедно в мир и разбирателство.

Продължихме и надградихме смислени инициативи на президентската институция като „Българската Коледа“, „Подкрепи една мечата“, „Мобилна приемна на президента“, наградата „Джон Атанасов“. Те се превърнаха в традиция. Развихме и новите инициативи, стартирали през първата година от моя мандат – „Месец на политическите консултации“, „Ден на отворените врати“, „Младежка визия за развитие на България“ и „Съвет на президентите“.

Да обобщя - ще продължавам да действам независимо и по съвест. Вярвам, че моралът, принципите и стратегическото мислене в политиката и в живота са важни. Не търся медиен комфорт, свикнах с ежедневните и много често безпринципни атаки срещу мен. Ще продължа да отстоявам националния интерес, модернизацията и европейското развитие на България. Гледам напред!

Благодаря!