Реиндустриализация? Да, но зелена!

Стратегическата цел на Европа, а и на България за реиндустриализация на икономиката в следващите години задължително трябва да е подчинена на принципите за устойчиво, зелено развитие. Около този извод се обединиха участниците в провелия се на 10 юли пети поред, национален екофорум на сп. „Мениджър” и „Глобул” в столичния Радисън Блу Гранд Хотел.

Факт е, че Европа изостава в индустриалната и бизнес конкуренция в световен мащаб, но най-вече в създаването на иновации за бъдещо устойчиво развитие, отбеляза Юлиан Попов, модератор на събитието и Главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа.

Идеята за зелената индустриализация означава да влезем в индустриалното бъдеще, а не да гледаме с носталгия към индустриалното минало, защото зеленото не е нещо бутиково, а абсолютният фундамент на търсеният от всички икономически растеж, обясни той.

Зелените икономики не предоставят приоритетно подкрепата си само за частния, или само за държавния сектор. И двата сектора трябва да бъдат трансформирани и за да се случи това, са необходими фундаментално нови процеси в икономиката, коментира Таве Кандал, временно управляваща мисията на посолството на Кралство Норвегия в България. Тя представи пред гостите и участниците във форума опита на Норвегия в областта на зеленото развитие. Норвежкото правителство е разработило и прилага последователна екологична програма за развитие, която да утвърди страната като движеща сила в опазването на природната среда на глобално ниво. За трансформирането на сегашните икономически модели е необходимо последователно законодателство и стабилни институции, както и голям набор от инструменти в политическата и законодателната област, посочи още Кандал. Необходими са екологосъобразни данъци, зелено ценообразуване, отделните отрасли да бъдат интегрирани и да бъдат отворени, а също и международно сътрудничество, защото много от големите екологични предизвикателства пред които сме изправени, не признават граници, добави тя.

Реиндустриализацията със сигурност е част от една много по-голяма тема, която се дефинира като Кръгова или циклична икономика, отбеляза на свой ред Генади Кондарев, координатор кампании „Обществени средства и устойчиво развитие” в екологичното сдружение „За Земята”. Кръговата икономика е модел на развитие, наподобяващ живите екосистеми в природата. Един от основополагащите принципи в нея е, че отпадъците не са „боклук”, т.е. нещо непотребно, а суровина. Концепцията за пълно усвояване на отпадъците от само себе си води до полезно икономическо преструктуриране, както и до възникването на нови бизнеси, заяви Кондарев и припомни, че Европа също вече си е поставила за цел постигане на кръгова икономика, чрез набелязаната стратегия да стане ресурсно ефективна до 2050 година.

Една от най-важните задачи на човечеството е да опазим планетата от затрупване с отпадъци, което е реално възможно да се случи при сегашните темпове на нарастване на населението и разрастване на икономиките, предупреди Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак”. Ефективното управление на отпадъци е заложено в редица европейски програми и директиви, но у нас, отношението към тях от страна на държавата е декларативно, а от страна на населението – неглижирано, заяви той и цитира данни от последни проучвания на Евростат, според които в Европа средно се събират и предават за повторно усвояване около 40% отпадъци, а у нас – само 3%.Тодор Бургуджиев призова за спешна, по-силна и решителна намеса на държавата на централно и местно ниво за налагане на политики и формиране на масова култура за разделно събиране на отпадъци.

Кръговата икономика с използване на максимално щадящи технологии за производство и усвояване на отпадъците не е новина за бизнеса, а все по-разпространена практика, стана ясно още по време на форума.  Такъв модел е въведен от няколко години и се изпълнява успешно дори и в сектор, смятан за екологично компрометиран като добива на руди и минерали. У нас цялостна система за добив с минимализиране на вредните ефекти за природата прилага „Дънди Прешъс Металс Челопеч”.  Новите технологии, заложени в нея са довели до чувствителни намаления на праховото замърсяване, на количествата депониран минен отпадък, на използването на свежи води в производството и на потреблението на енергия и горива, разказа Елисавета Вълова, мениджър „Околна среда” в компанията. Общият полезен ефект е намаляване на въглеродния отпечатък от производствената дейност на предприятието с 32% в периода 2009 – 2012 г.

Бизнесът се очертава като най-голямото еко движение, което търси и прилага умни решения за зелено развитие, стана ясно и от презентацията на Ясен Гуев, главен директор „Корпоративни политики” на „Глобул”. Инженерите на компанията могат да изграждат не само мобилни системи, но и иновативни фотоволтаични централи – един от най-новите и мащабни екологични проекти на оператора, отдавна изградил репутация на зелена компания. Такива инсталации, при това с модерна и авангардна визия – наподобяващи дървета с разположени върху тях соларни панели, вече осигуряват голяма част от електроенергията, използвана от оператора за поддържане на сървъри, та дори и осветлението в офисите. „Не е важно дали този проект ще се окаже на печалба и кога ще се възвърнат инвестициите. Важно е да има все повече такива примери, за да тръгнат все повече компании  и общини по този път. Той е по-бавен, но със сигурност по-здравословен и с много повече трайни ползи за всички”, посочи Ясен Гуев.

Участниците в първия панел (отляво надясно): Тале Кандал, Тодор Бургуджиев, Елисавета Вълова,Ясен Гуев и Генади Кондарев

Ефектът от зелените инвестиции не трябва да се измерва в количествени, а в качествени показатели. Както и да се залага още на входа на икономиките и производствата, подчертаха повечето участници в събитието. На такъв принцип е подчинена цялостната дейност на „Сименс” – световен лидер в създаването на иновативни умни технологии в почти всяка област на живота, посочи Александър Стоянов, ръководител отдел „Сградни технологии” на „Сименс” България. Сред създадените от компанията нови решения са системите за интелигентни сградни инсталации, които отговарят на проблема с все по-нарастваща консумация на електроенергия в цял свят и осигуряват възможност сградите едновременно да потребяват и да произвеждат електроенергия. В областта на бизнеса и икономиката „Сименс” стои зад разработки за енергиен мениджмънт в предприятията, създаване на технологии за комбинирано производство на електроенергия и за изграждане и управление на енергийната инфраструктура.

Производство на „Сименс"„ е и електромоторът на зараждащата се нова алтернатива в публичния транспорт – т.нар. електробус с ултракондензаторна технология. В София вече се движи пилотно представител на тази генерация, сподели Милен Милев, управител на „Чериът моторс” АД. Тенденцията в Европа и по света е хибридни и електрически автобуси да заменят изцяло сегашните на дизелово и бензиново гориво, но електробусът с ултракондензаторна технология е още една крачка напред в тази област, поясни той. Моделът е базиран на технология, при която се постига 8 пъти по-голям икономически и екологичен ефект от дизеловите возила.  6 пъти по-ефективен е от возилата на метан и 2 пъти   - от тези, които ползват електричество. Само с едно зареждане на електростанция може да изминава целия си маршрут.  

Насърчаването на масовото навлизане на екологичните автомобили е мисията и на българската асоциация за електрични превозни средства. Големият проблем на този етап пред природосъобразната промяна на автопарка не  е толкова въпросът колко струват и кога ще се възвърнат инвестициите, колкото липсата на информираност за ползите от подобен ход, особено сред обществото, коментираха Ангел Николов и Мартин Хаджистойков от Българската асоциация по електрични превозни средства. Организацията работи активно за популяризирането и насърчаването на използването на екологичен транспорт. Електромобилите са икономически по-изгодни, особено при среден пробег над 60 км. дневно, цитираха данни те от сравнителни анализи между различните видове транспорт.

В това вече е убеден мениджмънтът на куриерската фирма „Спиди”, който е инвестирал над 600 хил. лева в закупуването на 18 еко автомобила за разнасяне на доставки. Това е 10% от целия автопарк на компанията, работещ в градски условия, сподели Данаил Данаилов, член на борда на директорите на „Спиди” АД.

Бизнесът е двигателят на зеленото реформиране, но достатъчно ли е само той да гледа в перспектива, попита Пламен Иванов, мениджър Устойчиво развитие и инвестиционни проекти в „Сен Гобен Вебер България”. Мултинационалната компания догодина отбелязва 350 години от създаването си, а в най-новата си история, подчинява бизнес философията си и цялото си производство на три важни въпроса: дали продуктите и технологиите, които създава, осигуряват икономически растеж на клиентите, дали са безопасни за околната среда и дали подобряват качеството на живот на всеки краен потребител.

  Бизнесът инициира и инвестира в зелени проекти, но за да се превърнат те в индустриални политики, трябва подкрепа и солидарно участие, както от правителствата, така и от гражданите на всяка държава, обобщи Пламен Иванов.

Гостите в залата се включиха активно с мнения и въпроси и в двата панела на събитието