Руските контрасанкции като възможност за България

Първите залпове в търговската война на Русия със Запада вече са факт. Обявената от Москва забрана за внос на храни от САЩ, ЕС и други големи доставчици принуждава Брюксел да обсъжда варианти за компенсиране на най-засегнатите от прекратения внос фермери. Служебният кабинет в България също предстои да вземе отношение по проблема, след като изчисли възможните загуби за местните производители и икономиката, макар че засега не е ясно кое всъщност притеснява повече София – санкциите срещу Русия или контрасанкциите на Москва. И в двата случая засегнатите са склонни да се концентрират главно върху очакваните щети, а не върху евентуалните ползи. Което е пропуск, тъй като практиката показва, че кризите обикновено са време и за изключителни възможности за бизнеса.

„Вратички“ в бизнеса

Предварителни анализи сочат, че ефектът от руската забрана за внос на храни ще бъде ограничен за българските производители - експортът за руския пазар е малко под 2 на сто от общия износ на храни. В печата Десислава Николова от Института за пазарна икономика припомня, че е важно „доколко тези санкции наистина ще бъдат прилагани ефективно и доколко руската страна наистина ще държи те да се спазват“. И сега част от изнасяната за този пазар селскостопанска продукция „минава през трети страни и влиза в Русия не с етикет от България, а от третата страна“, допълва анализаторката.

Някои търговци вече видяха „вратички“ за износа на храни, плодове и зеленчуци през съседните Сърбия и Турция, където българските фирми могат да създадат свои подразделения и чрез тях, без да се нарушават разпоредбите, санкциите да бъдат заобиколени. „Търсенето на нови пазари на мястото на руския не е лесно, но е ясно, че отсега 40-те засегнати местни фирми, които изнасят храни за Русия, следва да потърсят нови пазари в неевропейски трети държави“, казва заместник-председателят на БСК Камен Колев. Той припомня, че въпросните „трети пазари“ са спасили българския бизнес в кризата през 2011 година след свиването на европейските икономики. „Тогава България успя да компенсира спадналия износ с увеличени продажби в Китай и други държави от Азия и арабския свят. Макар да изисква време, всяка фирма трябва отново да прецени възможностите за намиране на нови пазари, които ще създадат в бъдеще по-голяма сигурност при евентуално задълбочаване и разширяване на санкциите срещу и от Русия“, казва икономистът от БСК.

Шанс за търговска терапия

Бившият посланик в Москва Илиян Василев не очаква да бъдат приложени селективни ответни санкции от Москва спрямо България. Неотдавна в своя интернет блог той посочи, че произволните или „политически“ санкции срещу българския износ не са новост. Той даде убедителни примери за това - наказателните митнически тарифи след присъединяването на България към ЕС, както и постоянните намеси на руския контролен орган „Роспотребнадзор“, довели до временни забрани или административни пречки при вноса на произведени в България храни или стоки. „Разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия, освен умерен риск, дава и значителен шанс за терапия на кървящи "язви" в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции“, съветва експертът.

Друго застрашено перо в българския износ за Русия са медикаментите. Техният обем съставлява 30 на сто от общия експорт и възлиза на около 250 милиона долара. Макар засега да не са засегнати от ответните санкции на Москва, твърде възможно е в бъдеще и върху тях да бъде наложена забрана. Камен Колев от БСК е убеден, че като качество и цени българските лекарства са конкурентоспособни и техният пазар също може да се диверсифицира към Третия свят.

Лагерът „Артек“ и сериозният бизнес

Според български медии Москва планира ответни санкции и срещу руския туризъм на Черноморското крайбрежие. Цитиран е депутатът от Горната камара на руския парламент Николай Журавльов, който предложил да бъдат увеличени таксите за руските туристи в чужбина. Не е ясно дали това се отнася до цената на визите им за чужбина или за цените на самолетните билети. За България подобно развитие може да означава намаляване броя на 500-те хиляди руски туристи, прекарали ваканцията си на Черноморието през трите летни месеца на миналата година, както и евентуални неприятности за около 300 хиляди постоянно живеещи в България руснаци, собственици на половин милион жилища - главно по крайбрежието.

Членът на УС на Варненската туристическа камара доц. Стоян Маринов казва по този повод, че има решение за българския туристически бизнес - цените за европейския и германски пазар да бъдат намалени за хотелите и услугата „All inclusive“ (за руските туристи сега те са по-високи!). Така освободените от руснаците контингенти веднага ще бъдат запълнени със западноевропейски туристи. „Всичко е въпрос на цени и предлагане“, отбелязва експертът. Според него при евентуален отлив на руски туристи местните хотелиери ще намерят начин да договорят с европейските туроператори по-благоприятни условия, което ще доведе и до промяна в структурата на българския туризъм. „През 90-те години шефът на германската фирма „Некерман“ казваше, че България не трябва да обръща внимание на руския пазар, тъй като той е опасен. Може би тогава е имал право, но все пак оттам идваха туристи, които плащаха прилични цени", казва доц. Маринов. Той смята, че Русия действително става кризисен пазар.

Рисковете - в ползи

В крайна сметка от българския туристически бизнес зависи дали Черноморските курорти ще продължат да се разширяват като един безкраен руски лагер „Артек“ или характеристиките на този доходен за страната отрасъл ще бъдат променени. Което важи и за останалите сфери от българо-руските търговски отношения. Затова вместо да се паникьосват пред потенциалните заплахи от руските санкции или контрасанкции, по-добре е деловите среди в България разумно да оценят възможностите за печалба от създалата се ситуация и да превърнат рисковете в ползи.

Анализ на Георги Папакочев, публикуван в "Дойче веле".