Само 6% от българите отчитат по-добро качество на живот през последната година

48% от българите са на мнение, че качеството им на живот се е влошило през последната една година.

Това показва резултати от национално представително проучване на НЦИОМ, поръчано от новосформираната Асоциация „Качество на живот”. Изследването е проведено в края на септември сред 1000 души на възраст над 18 години.

Влошено качество на живота най-вече посочват хората над 59 години - 53%, нискообразованите (61% от интервюираните с основно образование), безработните (68%), представителите на малцинствените етнически групи (64% от турците и 78% от ромите) и бедните (60% от живеещите с доход под 200 лв. на член от домакинството).

22% от анкетираните са на мнение, че няма промяна в качеството им на живот, което определят като трайно лошо. 21 на сто посочват, че е непроменено, но оставащо добро, а едва 6% от респондентите са на мнение, че качеството им на живот се е подобрило през последната една година.

„Икономическата криза трансформира начина на мислене за качеството на живот и допълнително формира представи за „умереност”, „приличие” и „свиване на колана”. Ако НЦИОМ не бе провел това изследване в условията на криза, резултатите вероятно биха били различни и измерващи размаха и на мечтите за стандарт на българина”, заяви Елена Дариева, главен експерт на НЦИОМ, по време на първата пресконференция на новата Асоциация „Качество на живот”.

В изследването над три четвърти от респондентите дават минималистичен тип определения на понятието „качество на живот”. Например: "да имам достатъчно пари за живот", "да имам достъп до качествени здравни услуги", "да мога да покривам битовите си разходи"," да имам дрехи за всички сезони", "да се храня с добра храна", "да имам автомобил", "да притежавам основни електроуреди за домакинството" и т.н.

Под 2% са хората, които включват в понятието "добро качество на живот" скъпи бижута, добри условия при кредитиране, висококачествени административни услуги и др.

За целите на изследването от НЦИОМ  са въвели 14 индикатора, разпределени в три групи:  „Да имаш”, „Да обичаш” и „Да бъдеш”, които отразяват разбирането на българите за състоянието, постиженията и успеха на индивида и обществото.

Най-многообразни са отговорите в групата „Да бъдеш”. Данните показват, че онези, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудовоактивните и заможните българи. Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата - 61% от висшистите в проучването преценяват реализацията си като успешна.

Потребността човек да е полезен на другите е декларирана най-често от жителите на малките населени места, от трудовоактивните, от високообразованите и от хората на възраст между 40 и 49 години.

Положителни самооценки се регистрират най-често с индикаторите, които мерят партньорските и приятелските взаимоотношения (в групата „Да обичаш”). 90% от запитаните посочват, че имат приятелски отношения със съседите си, 77% споделят, че общуват често с децата си, а 70% – че са в добри отношения с партньора си.

Изследването отчита значими разлики в обществените преценки за индикаторите от групата „Да имаш”. Става дума за достъпа до добро образование и знания, интересна работа и пълноценен отдих, както и наличието на собственост и пари. Най-често хората твърдят, че притежават добро жилище – 80% от всички интервюирани. Най-рядко проучването регистрира удовлетвореност от добра работа и достатъчно време за отдих, а близо 64% от запитаните посочват че образованието им е добро.

Асоциация „Качество на живот” е създадена през август от представители на бизнеса у нас с идеята да работи активно за повишаването на личната  удовлетвореност на българите от начина им на живот и за това да имат пълноценно човешко развитие, възможности за реализация и лично щастие.

„Масовото приравняване на понятието „качеството на живот” със стандарт на живот е симптом, че предстои много работа и прави създаването на нашата асоциация изключително навременно. Ние искаме да постигнем осъзната преценка сред хората за качеството на собствения им живот и стремеж към постигането на по-добър и пълноценен такъв, като ще търсим достигане до максимално широк кръг от личности и организации и ще привличаме съмишленици сред бизнеса, неправителствения сектор, институциите и хората. И се надявам, благодарение на работата ни, следващото изследване да покаже друга обществена картина”, това заяви председателят на Асоциацията Любен Станев.

По думите му качеството на живот е изключително важен показател за съзряването и развитието на едно общество, защото поставя нещата в контекст, изяснява взаимната свързаност на различните обществени процеси и, в крайна сметка, повишава взискателността, очакванията, активността и степента на отговорност за общото добруване на всеки от нас.

Под този текст можете да се запознаете подробно с въпросите и резултатите от проучването на НЦИОМ.