Силно (не) любим и мразим

Както доскоро България беше една от най-гостоприемните към чужденците страни, така само за една година страната ни е отбелязала рязък скок на ксенофобията (страхът, омразата към чужденци - бел. ред.). Това каза на кръгла маса на тема: "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежища и имиграция" Кольо Колев, директор на агенция „Медиана”.

Той цитира проучване, направено от агенцията, в което личат някои истински стряскащи данни. „15% заявяват, че одобряват насилието над чужденци през последните седмици. Това е изключително опасно и вещае сблъсъци между българи и чужденци. 20% искат затваряне на границата”, съобщи Колев. По думите му това, което привлича вниманието хората, е ненаказаната битова престъпност, ромска престъпност, безработица, намален жизнен стандарт. 

„Българите разглеждат бежанския проблем не като временен, а като траен проблем – че те ще останат тук, че ще се оформи нова маргинална група в населението. Общественото мнение е, че бедна България е нагърбена с чужди проблеми на големи геополитически играчи”, каза още Колев. 

По думите му бежанската вълна е накарала много българи да повярват, че ние не можем да помогнем на тези хора, а ако ги приемем, ще пострадаме ние. "От тази гледна точка ксенофобията нараства малко. Но повече нараства чувството на безпомощност. Страхът ражда чудовища", допълни Кольо Колев. 

На заседанието на Консултативния съвет в сряда президентът Росен Плевнелиев предупреди, че страната ни е сериозно заплашена от ксенофобия, псевдопатриотизъм и ултранационализъм, проявите на които вече стават реалност по улиците. "Голямата отговорност днес за всички политици, които определят себе си като проевропейски, като демократични, е да не допуснем тази вълна на омразата да разяде обществото отвътре", заяви държавният глава.
 
Той призова политиците да поемат своята отговорност и да не допуснат застрашаване на етническия мир в страната.

Плевнелиев не скри обаче, че независимо от развитието на военния конфликт в Сирия, нямаме основания да смятаме, че бежанската вълна ще намалее в обозримо бъдеще. Нещо повече, възможно е към нея да се добавят и нови вълни от мигранти от други конфликтни точки, посочи той.
 
Заради това според него мерките, които се предприемат в момента, са важни, още по-важно е те да са синхронизирани с дългосрочните прогнози. Необходимо е институциите да преразгледат дългосрочните стратегически документи в тази област и да преценят дали да ги актуализират на базата на цялостен и дългосрочен анализ на миграционната ситуация в региона и света, настоя президентът.