София със здравна карта до 45 дни

София ще има здравна карта до 45 дни. Това разкри пред „24 часа“ бившият шеф на Военномедицинска академия и предложен от Йорданка Фандъкова за зам.-кмет на София ген. Стоян Тонев, с уговорката, че може да се появят спънки.

Тонев обясни, че губещите диагностично-консултативни центрове (ДКЦ) не бива да се приватизират, а да се реформират така, че общината да печели от дейността им. За да стане това според него е необходима нова организация и нужда от райониране. Именно тук се вписва и новата "здравна карта".

"За националната здравна карта се говори от 10 г., но още я няма. Например в Сливен има 7 частни болници, а в окръжната няма кадри. В картата ще са отбелязани какви здравни заведения има всеки район, плюсовете и минусите им", заяви ген. Тонев.

"Това не значи, че ще има ограничение в достъпа на пациенти от други квартали. Но трябва да се обърне внимание на местата с повече малцинства, защото определени заболявания там са повече от другите квартали. Ако успеем чрез профилактиката там, ще намалим и общата заболеваемост в София. Стойността за едно усложнено заболяване са много повече, отколкото, ако бъде диагностицирано рано и се вземат мерки. Трябва да се вземат предвид и пациентите от страните, които идват да се лекуват тук. Няма лошо, че 15% от пациентите в София са от други градове." Ген. Тонев добави, че картата ще бъде готова до 45 дни, ако няма пречки.

Нова структура ще подобри и услугите на Спешна помощ. "Можем да предложим на “Спешна помощ” кадри, по-добро разпределение на линейките в града и общината да организира специализирано спешно звено. То ще е за деца до 1 г., инфекциозно и психично болни и възрастни над 75 г. Създаването на такава структура е от голяма полза за пациентите и ще облекчи “Спешна помощ”, заяви ген. Тонев. Звеното трябва да заработи до 5-6 месеца и ще разполага с 14 линейки. То се финансира от европейски програми и спонсори.

„Общинското здравеопазване е умален модел на цялостното здравеопазване. Разликата между България и по-богатия свят като Европа, Америка, Китай и Япония обаче е, че има ясно отграничение на комерсиални и некомерсиални болници. Гледайки мащаба обаче, софийското общинско здравеопазване е 25% от националното“, коментира Тонев.

„Ако добавим ведомствените и частните болници, става 65%. Развити са някои добри черти, а други са започнали да се разграждат и това вреди на общото здравеопазване. Системата включва 9 различни болници - 5 многопрофилни и 4 специализирани, 45 поликлиники, в които са 93% от джипитата, яслите, здравните кабинети в училищата и 5 спешни кабинета. Не може да се направи ясно разграничение между общинско и държавно здравеопазване, защото са свързани особено в болничната помощ. Когато дойде предложението за работа в общината, един колега се пошегува: “Първа, втора, трета, четвърта, пета градска болница и сега ВМА – шеста”, допълни Тонев

По думите му предимството на столичното здравеопазване е, че макар и не напълно, е съхранило кадрите си. „Тук безработицата е по-ниска, доходите - по-високи. Това задържа лекарите и средния персонал“, категоричен е ген. Тонев.

Той е убеден, че частните болници имат място в здравеопазването. „Лошото е, че ги направихме напълно независими от правилата. Най-важното е, че те трябва да поемат определен ангажимент към общественото здравеопазване. Говоря за спешността и конкретни задачи при екстремни случаи - епидемии и големи катастрофи. Спомняте си, когато шофьор на такси помете 13 души на спирката на “Цариградско шосе”. Съвсем близо до мястото е частната “Софиямед”. Нито един пострадал не беше откаран там, а в Окръжна болница и ВМА. Не прогнозирам, че ако бяха закарани в “Софиямед”, щеше да има повече спасени, но страданието на пострадалите щеше да е по-малко“, обясни Тонев.

Като основна причина за този проблем Тонев посочи, че частните болници нямат договори с общината. „Ако имат, пациентите ще се поемат от тях. Ресурсът, който отпуска здравната каса за тях, трябва да бъде за конкретни неща, които ги няма в общинското здравеопазване или университетските болници. Здравната услуга трябва да бъде поставена на търг и всяка болница да се явява [на него]. Иначе общинските болници работят добре. Трябва да се подобри координацията между тях и всяка да специализира в конкретна област. Основният проблем, който трябва да бъде решен, са ДКЦ-тата. Сменихме им името, но не променихме функциите им и дори ги влошихме. Те играят ролята на бившите поликлиники, но с ограничен достъп на пациенти“, допълни Тонев.