Стив Ханке: България трябва да създаде подходящи условия за бизнес

Стив Ханке: България трябва да създаде подходящи условия за бизнес

Стив Ханке: България трябва да създаде подходящи условия за бизнес

Българското правителство трябва да съсредоточи усилията си в създаване на подходящи условия за бизнес и борбата с корупцията и да остави големите европейски държави да си оправят сами кашата. Това заяви в интервю за БНР професорът по приложна икономика Стив Ханке, който е известен у нас като бащата на валутния борд.

„Ако бях на мястото на българското правителство бих се концентрирал в подобряването на позицията си в класацията на Световната банка за лесни условия за правене на бизнес, където България се нарежда на 59 място. Например Естония беше 24, а Литва 27. Съвсем постижимо е страната ви да се покачи от 59 на 25 място”, коментира Ханке.

Според експерта, България е постъпила разумно, отлагайки влизането си в еврозоната.

„В Брюксел направиха серия от грешки, водещи до все повече потенциални проблеми. Това, разбира се, беше основната причина България да направи онова, което препоръчвам от началото, а именно да не се присъединява към валутния съюз. Защо управляващите в България не пожелаха да вкарат страната в Европейския валутен съюз? Защото знаят, че обществото ще е против. Второ, защото знаят, че това политически ще е равносилно на скок в кофа с вряща вода”, коментира професорът.

Ханке опроверга коментарите на хора и политици, че географското положение на България е неблагоприятно, заради съседството с Гърция и други балкански страни в криза.

„Вижте Хонг Конг. Той е едно парче скала без никакви природни ресурси.  И въпреки това е в първите места на всяка възможна класация, а икономиката му процъфтява”, отсече Стив Ханке. „Политиците са последните, които бих послушал за какъвто и да е анализ. Мисля, че географското положение на България е голямо предимство, а не недостатък. Оставете бизнесмените сами да решат накъде да се насочат. Ако те не фалират бързо ще намерят къде са печалбите, дали на европейския пазар или на изток. Турция е ваш съсед, а там точно така направиха”, допълни икономистът.

По повод изказването на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, че ЕС трябва да стане федерация, а банките - поставени под по-строг контрол, Ханке обясни, че предложените регулации на банките, както и предишните са пълен провал. Новите мерки отново напълно ще се провалят, защото се опитват строго да контролират банките, от които идват парите в съвременната икономика.  Около 85% от парите в икономиката се произвеждат  от qastnite банки а не от централните банки. ЕЦБ произвежда едва 15% от парите за икономиката на еврозоната. Имаме огромен дефицит на пари в пространството с обща валута 8 – 9% под необходимото. Затова еврозоната е почти в рецесия”, заяви Ханке.

По думите му излизането на Гърция или Испания би било доста неприятен развой, но това определено няма да е краят на еврозоната.

„Съвсем спокойно може да си има и по-малка еврозона, която да си функционира добре. Проблемът е прехода от сегашната конфигурация към по-малка. Най-логичното решение е Гърция да напусне еврозоната. Тя изобщо никога не трябваше да влиза в нея. Всички знаеха, че гърците лъжеха за техните статистически данни, а някои хора бяха достатъчно умни, за да проумеят също, че това е балканска страна и нейното политическо поведение има различен характер от това на европейските държави. Гърция трябва да излезе от еврото и вероятно ще го направи”, коментира Ханке.

Запитан какво ще стане с верижната реакция, която ще последва на пазарите ако Атина излезе от валутния съюз, икономистът обясни, че тя ще е доста сериозна, не само в Европа, но и в световен план. „Гърция естествено е малка икономика, но психологическият ефект от излизането й ще е огромен, както и ефектът от голям отлив на европейски субсидии от страните в зоната. На където и да се обърнеш сега се виждат само неприятности”, обясни Ханке.

Той бе категоричен, че страната ни ще се справи добре при евентуален фалит на Гърция.

„България ще оцелее съвсем добре, както го е правила в миналото. Първо трябва да се види предисторията и финансовият министър Дянков осъзнава това. Хиперинфлацията, която достигна 340% през 1997 г, предизвика отрицателен шок. После през юли на същата година се въведе валутният борд, който доведе до положителен шок. Тези събития имаха важен психологически ефект върху българите, които осъзнаха, че бордът въвежда дисциплина в системата. Те също така осъзнават, че Брюксел и Договорът от Маастрихт не дисциплинират системата. Само вижте какво направиха гърците. Българите знаят, че валутният борд е проста система, а не сложна политическа сделка с Брюксел. С борда имате абсолютен суверенитет в свободата да правите това, което искате. Има гъвкавост на системата. Дори можете да промените валутата, към която е вързан българският лев. Можете да смените еврото и да прикрепете лева към американския долар или друга валута. Изводът за България е, че стабилността може да не е всичко, но всичко останало е безсмислено без стабилност и хората знаят това”, коментира Стив Ханке.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ