Съкрушително за България

Докато се взирахме в подхвърлените тези дни списъци, не видяхме какъв съкрушителен портрет на България нарисува Еврокомисията. Нашата авторка Татяна Ваксберг прочете брюкселския доклад и не намери в него нищо добро.

В България не се прилага данъчното законодателство, не може да се разчита на банковия надзор, а брюкселските разпоредби за стабилност и растеж може и да не се спазят. Това са само част от констатациите на Европейската комисия, публикувани в пакета от индивидуални икономически препоръки за България.

Дефектите на България

В текста няма нищо новинарско - всяка от констатациите е повтаряна и преповтаряна от ЕК десетки пъти. Твърди се същото както и преди пет години, и преди една: че не се финансира адекватно здравеопазването, че има ниско качество на образователната и обучителната система, че твърде много младежи и твърде много роми са извън образователната система и трудовия пазар, че много пенсионери живеят под прага на бедността, че публичната администрация страда от най-разнообразни проблеми: от ниско качество на услугите до недостиг на капацитет.

България трябва да има нерешим проблем със самоуправлението, за да постигне такъв застой в оценките за себе си. Изводът се налага дори преди да погледнем към основния проблем на страната, който е непроменяем от над десет години - нефункциониращата прокуратура и компрометираното управление на съдебната власт. Впрочем, в пакета с препоръките изрично пише, че той няма да засегне темата за съдебната власт, доколкото тази тема е обект на друг документ.

За честта на пресата

Сред всичките възпроизвеждани през годините забележки на ЕК има поне четири, за които пресата пише със завидна упоритост. Въпреки глухотата, на която се натъква от страна на държавните органи. Това са проблемите, свързани с прилагането на данъчното законодателство, с банковата система, съдебната власт, публичната администрация.

По-сериозните издания от години са пълни с данни за това кои високопоставени чиновници и политици живеят по-охолно, отколкото им позволяват официалните им доходи. Голяма част от тези публикации са разследвания, а не голи твърдения. Но те никога не доведоха до процесуални последици. Вероятно защото в тях не става дума просто за нарушение на закона от конкретен човек, а за оплитане на политическо влияние с банкови и прокурорски злоупотреби, в които контролиращите органи са част от системата за нередности.

Пример първи: Доган

Най-фрапантен е случаят с почетния председател на ДПС Ахмед Доган - човек, чийто начин на живот е немислим дори и при високите му официални доходи, а част от тези доходи пък бяха несъвместими с позицията на депутат, какъвто Доган беше в продължение на близо четвърт век. Но скандалите около имуществото на Доган приключиха безславно. Прокурорите не откриха връзка между политика и обитаваното от него имущество, или поне не стана ясно да са открили такава. А скандалният конфликт на интереси покрай едномилионния хонорар, получен от Доган за консултантска дейност, се сви до заключението, че председателят на ДПС не се е регистрирал навреме по ДДС.

Пример втори: Пеевски

Вторият фрапантен случай засяга депутата от ДПС Делян Пеевски. Неговите официални доходи и неофициални притежания бяха многократно проучени и публикувани от сайта “Бивол” и всички по-сериозни вестници, а след протестите от 2013 година - и в телевизионни репортажи на БиТиВи. От разследването на “Бивол” се разбра, че в трите години преди да стане депутат, Делян Пеевски е разполагал средно с 4 453 лева на месец, а след като е влязъл в парламента - с два пъти по-малко пари. Затова пък камери и фотоапарати показаха къде живее Пеевски, какви автомобили притежава, каква охрана ползва, какво имущество управлява като собствено, в какви сделки е замесен. Но въпреки тези данни и въпреки сигнала, внесен в прокуратурата от Протестна мрежа, магистратите просто отказаха да проверяват Пеевски.

Пример трети: КТБ

Третият и всъщност основен пример е свързан с всичките данни за КТБ - финансов клон на парламент и правителство, построен като пирамида в зората на 1990-те години и накрая съживяван с пари на данъкоплатеца. Пореден случай, който е встрани от вниманието на прокуратурата.

Липсата на адекватни мерки в проблемните сфери все повече се разглежда като цялостен отказ от подобрение на средата в България. В поредния текст на ЕК, фиксиращ все по-непоправимите факти от българската действителност, се посочва директно и това, че страната може и да не спази предписанията на Брюксел за стабилност и растеж: “Съветът е на мнение, че съществува риск България да не спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж”. Това публично декларирано недоверие е като че ли единствената новина от огласения тази седмица документ.

Татяна Ваксберг, Дойче Веле