Текила и власт

Едно неотдавнашно проучване на САЩ доказа, че фразата "пиян от сила" всъщност не е далеч от истината. Хората, които притежават повече сила или власт над другите могат да изгубят задръжките, които ги пазят в границите на нормалното социално поведение.

Разлика е в това, че когато си мениджър и кажеш нещо неприемливо, не може да се обадиш на другия ден с извинението, че това са били просто приказки.

Работа на един мениджър е много отговорна и поради това понякога носи голяма власт. И както алкохолът, нейното въздействие може да ви издебне.

В книгата си "Каквото те е довело до тук, няма да те доведе до там” ("What Got you Here Won't Get You There" ) Маршал Голдсмит говори за склонността на мениджърите да остойностяват предложенията, които получават от служителите си, като по този начин рискуват да охладят ентусиазма им.

Служителка идва при вас с нова идея, която много ви допада. Изричате всички подходящи похвали и насърчения. Но като интелигентен човек, съзирате и незначително подобрение, което може да се направи, и го споделяте с нея. Това е просто предложение. Тя може да го приеме или не, вие просто се опитвате да помогнете. Проблемът е, че заради позицията ви, това малко предложение има силата на заповед и вече не е нейната, а вашата идея.

Понякога мениджърите не забелязват властта, която упражняват. Например, в случаите, когато се гневите, че служителите не изпълняват ваши разпореждания. В същото време, те тайно се опасяват, че може да ги уволните като прищявка. Те могат да ви създадат главоболие, а вие може да ги изхвърлите на улицата без една стотинка. Не е много честно.

Дори този доста прост пример предполага добри намерения и непредвидени последици. Това не винаги е толкова безобидно. Изследвания върху динамиката на властта показват, че по принцип:

• Хората във властта са склонни да забравят какво мислят другите;

• Те са по-склонни да преследват задоволяване на собствените си цели;

• Те са склонни да бъдат прекалено оптимистични за резултатите;

• Те са склонни да предприемат повече рискове.

Това показва, че обратната връзка между властимащите и тези под тях е влошена, което задържа негативното поведение.

Без честна обратна връзка за нашето влияние върху другите и качеството на нашите решения, това се превръща в самоизпълняващо се пророчество на нашия собствен блясък и непогрешимост. Нищо добро не може да се случи, когато вътрешният глас спре да ни казва кога сме отишли твърде далеч.

По времето на римляните, когато генералите минавали триумфално по улиците, робите заставали до тях и шепнели „memento mori” („помни, че си смъртен; „помни смъртта си).

Може би вашата организация има нужда да насърчи хората да правят същото, когато искате да се промените нещо за пети път тази година, вместо просто да се усмихват и кимат с оглупял поглед, надявайки се, че ще забравите за това.

Уейн Търмел, Management Issues