Царят проговори за Тройната коалиция

След години мълчание Симеон Сакскобурготски реши да представи своята гледна точка защо НДСВ е останало в Тройната коалиция. Той направи официално изявление на сайта си kingsimeon.bg.

Публикуваме пълния текст на царското слово.

„Повечето медийни експерти знаят, че най-лесният начин да информираш манипулативно обществото е като му поднасяш готови заключения, предизвикващи емоционални реакции, които да изместят рационалния анализ. Повтарянето като мантрa на отделни умозаключения, базиращи се по-скоро на възприятия, отколкото на фактите, съвсем не ги превръща в действителност. Фрази като „НДСВ е трябвало да напусне коалицията на 1 януари 2007 г.” или „Предишното управление е виновно за всички беди у нас” не са изводи от конкретна фактология, а завъртани многократно в общественото пространство конюнктурни политически изказвания, някои от които - откровени лъжи.

Убедеността, с която се повтаря от някои твърдението, че на 1 януари 2007 г. НДСВ е трябвало да напусне демонстративно управлението с цел по-добри изборни резултати и „спасение на държавата” е наистина учудваща. Но, ако не искаме да се поддаваме на лесната манипулация, базираща се на емоционални усещания, а искаме сами да анализираме действителността, нека разгледаме фактите, такива каквото са, макар от все още малката дистанция на времето.

Първо: Членството в ЕС не е еднократен акт или една дата, то е процес, съставен от много компоненти – реформи в икономиката и финансовата сфера, администрацията, услугите, социалните дейности, смяна на манталитета, модернизация на инфраструктурата, съхраняване и развитие на културните ценности. И преди, и след 1 януари 2007 г. - датата на влизането ни в ЕС, имаше и има огромен обем работа както за институциите, така и за обществото като цяло. До тази дата беше направено много и то от три поредни и различаващи се идейно правителства – на СДС, на НДСВ и ДПС, и на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Европейската посока на развитие е еднаква и за трите управления. Защото присъединяването на България към ЕС беше стратегическа национална цел.

Второ: Членството в ЕС не можеше да бъде превърнато в инструмент за вътрешно-партийна употреба. Изборните резултати през 2005 г. подредиха по различен начин управлението. Единствената възможна тогава формула беше партниране на трите водещи по резултат политически сили. Всяка друга конфигурация би поставила на риск членството и би обезсмислила труда на толкова хора. Оставането на НДСВ във властта имаше за цел да се гарантира плавното адаптиране към новите изисквания на ЕС, да се осигури приемствеността в работата на администрацията. Не бива да забравяме, че по време на тройната коалиция бе запазена фискалната дисциплина, бе въведен плоският данък, бяха продължени реформите и довършени приватизационни сделки, въпреки идеологическите различия на партньорите. Дори само заради постигането на този коалиционен консенсус си е заслужавало да се изтърпят всички трудности и тежки моменти вътре в коалицията, което явно не се оценява достъчно от широката общественост именно поради тази тенденция манипулативно да се засилва емоционално негативната страна на обществените явления, просто защото някои среди имат интерес от това.

Излизането от коалицията по средата на мандата би довело до излишен политически трус и изместване на усилията от реформите към предсрочни избори, политически борби и т.н. Това щеше да разклати доверието в България в международен план. Тройният формат на управление бе единствено възможният за онзи етап на развитие на страната и политическата обстановка. Това създаде стабилност след изборния процес. Нима в момента не наблюдаваме нещо сходно?

Колко от нас са се замисляли какво би станало при един прибързан и емоционален ход – излизане от управлението след 1 януари 2007? Нестабилна коалиция БСП-ДПС, предсрочни избори, които щяха да повторят приблизително същия резултат, но пък щяха да бъдат похарчени милиони левове и то в момент, когато управлението постигаше добри резултати във финансовата сфера и попълването на държавния резерв –факт, който в началото на този мандат изигра ключова роля за преодоляване на кризата.

Трето: По време на двата си мандата НДСВ натрупа сериозен управленски опит и се научи да носи отговорност. Когато бе подписано споразумението за участие в коалиционно управление, водещо е било как да е полезна партията в тази конфигурация, а не какъв „номер” да скрои на партньорите си, за да спечели временни партийни дивиденти. Важното е, че НДСВ се доказа като лоялен и предсказуем парньор.

Всъщност бихме могли да разсъждаваме и в обратна посока: в какви ли грехове щеше да бъде обвинена партията, ако беше напуснала коалицията? Щеше да е виновна за създаване на политическа криза, срив на доверието на европейските партньори, поставяне на партийните си интереси над националните и какво ли още не. Такъв един образ щеще ли да доведе до различен изборен резултат през 2009 г. за НДСВ и щеше ли да има положителен ефект за европейската интеграция на България?”