Четири варианта за ново правителство

„Продължителните протести, но с отсъствието на резултат, създадоха усещането, че правителството на Орешарски може да изкара мандата си. За безпристрастния наблюдател и при трите политически формации, стоящи зад правителството, бе очевидно, че няма желание да отидат на нови избори. Какво точно се случи преди и след евроизборите - може само да гадаем, но със сигурност ДПС промени позицията и направи прогнозата "нови избори една година по-късно" вярна". Това коментира пред „24 часа" Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

По думите му неизбежно е и появяването на нова политическа формация.

„Всъщност в момента имаме даже три такива. Друг е проблемът, че не улицата ги създаде. От моментната гледна точка в опита да подредим близкото бъдеще се сблъскваме с огромна неопределеност. За разлика от март 2013 г., когато имахме месец и половина до изборите и многобройни социологически проучвания, сега не знаем кога ще са изборите и има силно недоверие към поне половината проучвания", уточнява Безлов.

Той изброи и възможните варианти за това кога приблизително ще се проведат изборите:

„Тук се очертават три варианта - форсирани избори, което означава по-малко от 1-2 месец живот на правителството, което е средно вероятно. Втори вариант - избори до края ноември, което се смята за най-вероятно. Третият вариант дава по-отдалечена дата, дори допуска парламентарни избори с изтеглени напред местни."

Според него мнозина от експертите свързват новите избори с това дали председателят на БСП Сергей Станишев ще получи пост на еврокомисар, или дори някакъв друг пост в Брюксел.

„Успоредно с обявяването на нови избори трябва да се случат и две други важни политически решения. Първото, по-маловажно, е назначаването на служебно правителство. Преобладава мнението, че президентът Плевнелиев няма да се съгласи Пламен Орешарски да остане като служебен премиер въпреки офертата на ДПС. Втората, много по-важна стъпка, е дали ще се въведе задължително гласуване. Очевидно е, че за подобно решение има раздвоение в БСП. При ГЕРБ също ситуацията е много рискова. Ако приемат предложението на Станишев за задължителен вот, ще влязат в конфронтация с ДПС, а ако не го приемат, ще бъдат заподозрени в договорки с ДПС. Затова ГЕРБ търсят правни аргументи, свързани с промяна на конституцията", допълва Безлов.

По думите му след толкова много условности политическите конфигурации, които изглеждат най-вероятни, са:

• Правителство на малцинството "ГЕРБ-Реформаторски блок", подкрепено внимателно от ДПС;
• Старата коалиция БСП-ДПС, като "Атака" е заменена от "България без цензура";
• В линията на същата коалиция БСП-ДПС-ББЦ може да се добави и партията на Георги Първанов АБВ. Проблемът на тази конфигурация обаче е, че активното население гледа на партията на Бареков като политико-инженерен проект на олигархията. В този смисъл ББЦ няма да донесе стабилност на БСП и ДПС.
• Вероятно най-стабилната моментна политическа конструкция е свързана с голяма коалиция ГЕРБ-БСП, но за момента и двете политически формации не могат да си позволят това без много сериозни икономически сътресения.