„Алфа рисърч”: Четири партии в парламента, ако изборите бяха днес

Ако изборите бяха днес то със сигурност в парламента щяха да влязат четири партии. Бариерата от 4% биха преминали БСП, ГЕРБ, Реформаторският блок и ДПС. Това показват резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на „Алфа рисърч” , проведено в периода 19-27 август, сред 1028 граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

Ако изборите бяха днес, 18,4% биха подкрепили БСП, 15,6% - ГЕРБ, 7,6% - Реформаторския блок и 5,8% ДПС.

За НФСБ биха гласували 3,1%, а за „Атака” – 1,5%. Висок остава делът на „търсещите“ избиратели. Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото, посочват социолозите от „Алфа рисърч”.

Подкрепата за правителството и премиера остава на същото равнище, от което стартира, респективно - 23% и 29%. Драматично обаче – почти двойно – нарастват отрицателните оценки за дейността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, то в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%. Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните.

Няма съществена статистическа разлика в ръста на отрицателните оценки сред жителите на отделните типове населени места, възрастови и образователни групи. Така напр. през последните три месеца критични оценки в София се увеличават от 39% на 57%, в областните градове – от 32% на 49%, в малките градове – от 23 на 42%, а в селата – от 18% на 40%. Навсякъде негативното отношение доминира над положителното. Единствено симпатизантите на БСП и ДПС запазват консолидирана подкрепа за правителството. 60% от симпатизантите на Атака, почти толкова колкото на ГЕРБ, Реформаторския блок и привържениците на други партии, са недоволни от дейността на кабинета и премиера.

Негативна тенденция се наблюдава и по другия ключов за имиджа на правителството проблем „в полза на широки обществени групи ли са неговите действия, или в полза на тесни икономически и политически кръгове?“. От 39% на 26% спадат привържениците на тезата, че дейността на кабинета е в полза на обществото, от 53% на 70% се увеличава делът на хората, убедени, че основните ползи се акумулират от близки до управляващите кръгове.

В края на август две дами оглавяват класацията на публичните фигури с най-висок рейтинг: еврокомисарят Кристалина Георгиева (47% положителни срещу 15% отрицателни) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (43% положителни срещу 22% отрицателни). Българският еврокомисар обичайно се ползва с доверие заради европейската си легитимност, а и по силата на правилото „колкото по-далеч, толкова по-одобряван”. Оценката за Й.Фандъкова, която е почти идентична сред столичани и жителите на страната, отразява както отношението към цялостната й дейност, така и към реакциите й в един период на засилено политическо противопоставяне.

Другите две личности с положителен рейтинг са президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев, които имаха активна позиция по гражданските протести през последните месеци. Държавният глава бележи известен спад в личния си рейтинг (от 44% на 37%), но доверието в него продължава да доминира над недоверието (25%). Той остава единствен от политиците в най-висшия ешелон, който генерира повече одобрение, отколкото неодобрение. Значителен е превесът на положителните оценки (36%) над отрицателните (13%) и при омбудсмана Константин Пенчев, което му дава висока обществена легитимност да посредничи при поставянето и реализацията на гражданските искания.

По-дистанцираната позиция на Георги Първанов от горещите политически битки и скандалните назначения, му осигурява 33% обществено доверие, срещу 41% недоверие. Следва го Бойко Борисов с доверие от 26%, срещу 49% недоверие. Сергей Станишев остава с 23% доверие срещу 56% недоверие. Отрицателно продължава да е отношението към лидерите и на другите две парламентарни партии. Лютви Местан има одобрението на 12% и неодобрението на 67% от избирателите в страната. Оценките за лидера на "Атака" Волен Сидеров са още по-негативни – 4% положителни срещу 85% отрицателни.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.