Притча за вълка и коня

Когато Бог сътворявал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен и завел дело против коня.

Това било първото дело в света. Когато се изправили пред съда вълкът заговорил първи и отправил обвиненията си: "Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Ето, моите крака например са много меки".

Съдията казал: "Дай да видя краката ти." Вълкът ги показал, но старателно скривал ноктите си.

После съдията се обърнал към коня и го запитал: "Какво ще кажеш за свое оправдание?"

Конят отговорил: "Господин съдия, моят съсед наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас идва приятел, той идва с лице към нас. Тогава ние се поздравяваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който обаче се промъква отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как е редно да се държи в обществото."