Притча за ценното наследство

На смъртното си ложе Учителят повикал всички свои ученици, посочил онзи от тях, когото смятал за свой наследник, извадил една книга изпод възглавницата си и му я подал. А книгата била една от големите тайни на Учителя, в която всеки от учениците му години наред мечтаел да надникне. Но Учителят грижливо я пазел. Четял от нея само нощем, на запалена свещ. Държал стаята си винаги заключена и не позволявал на никого да влиза вътре без него.

И ето, настъпил часът, в който тайната била на път да се разбули. Учителят дал книгата на своя ученик със заръката:

- Пази тази книга като живота си. В нея е всичко, на което съм те учил. Пази я така, както я пазех аз. Тя ми бе дадена от моя Учител. Сега, аз я давам на теб. Тази книга е наследство!

 Ученикът взел книгата и я хвърлил в огъня на камината в стаята. Всички останали възкликнали ужасено. Възмутен ропот преминал през тях. Но Учителят положил ръка върху главата на ученика си и го благословил:

- Ти знаеш! Ако беше запазил книгата, нямаше да бъдеш достоен да се наречеш мой ученик. Защото в нея няма нищо. Само празни листове. Ти я хвърли, защото си научил най-важното от мен: никой не е длъжен да следва пътя на друг. Всеки трябва да върви натам, накъдето му каже сърцето.