През четвъртото тримесечие на 2023 г.  емисиите на парникови газове са намалели в 22 страни от Европейския съюз(ЕС) в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Според оценките с най-голямо намаление на парниковите газове са Естония (-23,0%), България (-17,0%) и Финландия (-9,0%), показват данните на Евростат.

От 22-те членки на ЕС, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10  регистрират спад на брутния си вътрешен продукт (БВП). Това са Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург.

Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите.

Останалите 11 страни от ЕС (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП.

Увеличения на емисиите са регистрирани в Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и 5-те страни отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).

През четвъртото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове от икономиката на ЕС бяха оценени на 897 милиона тона CO2-eq (CO2-eq), което е намаление с 4,0% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. (935 милиона тона CO2-eq). Брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава стабилен, регистрирайки само малко увеличение (0,2% през четвъртото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.) .

Иикономическите сектори, отговорни за най-големите намаления в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (-17,2%) и производството (-3,1%), посочват от Евростат.