Българите плащат двойно по-ниски сметки за ток от средното за ЕС

През първата половина на 2025 г. средната цена на електроенергията за домакинствата в ЕС остава до голяма степен стабилна на ниво от 28,72 евро за 100 киловатчаса, след като през второто шестмесечие на миналата година регистрира спад от 0,5% от 28,87 евро.

Периодът на ценова стабилност продължава, въпреки че цените все още са доста над нивата отпреди енергийната криза, започнала през 2022 г. с руската инвазия в Украйна.

Делът на данъците и таксите в сметките за електроенергия се е увеличил от 24,7% през втората половина на 2024 г. до 27,6% през първата половина на 2025 г. В резултат на това намалението на цените на електроенергията преди данъци все още не е отразено в крайните цени за потребителите.

Германия отчита най-високите цени на електроенергията през първата половина на 2025 г. - 38,35 евро за 100 kWh, следвана от Белгия (35,71 евро) и Дания (34,85 евро). За разлика от това, най-ниските цени са регистрирани в Унгария (10,40 евро), Малта (12,44 евро) и България (13 евро).

В сравнение с първото полугодие на 2024 г., по-значително увеличение на цените се наблюдава в Люксембург (+31,3%), Ирландия (+25,9%) и Полша (+20,0%). Междувременно, най-голямо намаление на цените е регистрирано в Словения (-13,1%), Финландия (-9,8%) и Кипър (-9,5%).

Любопитна е и класацията според т. нар. паритет на покупателна способност (ППС) - изкуствена парична единица, която, теоретично, може да купи едно и също количество стоки и услуги във всяка страна, взимайки предвид разликите в цените и валутните курсове.

Цените на електроенергията, изчислени в ППС, са най-високи за домакинствата в Чехия (39,16), Полша (34,96) и Италия (34,40), а най-ниските се наблюдават в Малта (13,68), Унгария (15,01) и Финландия (18,70). В България стойността на показателя е 21.19, или близо два пъти под този на Чехия. 

Защо в България електроенергията за домакинствата е толкова евтина? 

Една от основните причини е, че домакинствата в България остават на т. нар. регулиран пазар - Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава цени и определя т. нар. базова цена. Доставчиците на електроенергия я купуват на свободния пазар, но домакинствата са защитени чрез държавния механизъм на Фонда за сигурност на енергийната система.  

Тази държавна защита означава, че крайните цени за домакинствата не се формират изцяло от пазарните тенденции, което спомага да останат по-ниски. Либерализацията на енергийния пазар за домакинствата беше отлагана неколкократно и все още няма ясни срокове за нейната реализация. 

Освен това, в България делът на данъците и таксите в крайната цена на електроенергия за домакинствата е около 17%, при средно за ЕС от близо 25%.  

Фактът, че голяма част от производството идва от държавни енергийни компании, дава възможност за прилагане на по-ниски регулирани цени за домакинствата, макар това да създава и дисбаланси в системата - например, частта от разходите, която не се прехвърля на крайните потребители, се трупа като дългове в енергийния сектор. Цените за промишлените и бизнес консуматорите в момента са значително по-високи от тези на домакинствата.