Български проект получи стратегически статут по европейската инициатива за чисти технологии

Български проект за производство на батерии за съхранение на енергия получи стратегически статут по Регламента за развитие на технологии с нетно нулеви емисии (NZIA) на ЕК - по линия на европейската инициатива за чисти технологии. Това обяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов, който взе участие в министерска среща в рамките на Европейските алианси на индустрията за батерии и соларна енергия в Брюксел.

На срещата бяха обсъдени действията, които предприемат държавите членки, за да подпомогнат търсенето на устойчиви и стабилни батерии и слънчеви фотоволтаични системи, както и улесняване на прилагането на изискванията на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (Net Zero Industry Act – NZIA), информират от министерството на икономиката и индустрията. 

„Отдаваме голямо значение на инициативи за насърчаване както на местно производство, така и за рециклиране на батерии. Интегрирането на енергия от възобновяеми източници със съвременни системи за съхранение на енергия ще е ключово за осигуряване на стабилност на мрежата и балансиране предлагането и търсенето на електроенергия“, каза Дилов. 

Министерството на икономиката и индустрията е подкрепило търсенето на устойчиви батерии като е дало висока оценка на първия български проект за иновативна система за съхранение на енергия по Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (Net Zero Industry Act – NZIA), обясни Дилов. 

Икономическият министър допълни, че иновативният проект вече е вписан в публичния регистър за стратегически проекти на Европейската комисия. Проектът „BG EXERON X-BESS” в областта на батериите и технологиите за съхранение на енергия е един от общо шестте проекта, избрани от цяла Европа.

„Производството ще постави България на световната карта за производство на технологии за съхранение на енергия в батерии, в пълен унисон с целите посочени в Регламента за сигурни и устойчиви доставки на технологии за нулеви нетни емисии, разширяване на производствените мощности и техните вериги на доставки. Работи се активно, за да се подобри енергийната ефективност и сигурността на доставките за българската индустрия, като се обръща особено внимание на технологиите с нулеви емисии“, коментира още Дилов.

Петър Дилов допълни още, че високите капиталови разходи за проекти за производство на батерии могат да се компенсират с предоставяне на стимули, гаранции и застраховки за привличане на частни инвестиции във високорискови сегменти от веригата за доставки в областта на батериите и слънчевата енергия. 

Икономическият министър изтъкна, че инвестициите, съответстващи на стратегическите цели на ЕС, следва да се ползват с приоритет.

„Адаптирането на рамката за преките чуждестранни инвестиции изисква балансиране на икономическата отвореност със стратегическия протекционизъм“, добави той. 

По думите му, ЕС следва да засили сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и с политиката си да активира частните инвеститори за финансиране на революционни иновации, производствен капацитет и разширяване на стратегически технологии.