Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Енергийната криза в Европа няма много общо с Путин, твърди експерт
Енергийната криза, обхванала Европа, няма много общо с Владимир Путин и може да се твърди, че действията на руския лидер са помогнали за подобряване на ситуацията. Това заяви пред Си Ен Би Си Пер Лекандер, управляващ партньор в Clean Energy Transition LLP.
„Това лято, след като Русия спря газа... Мислех, че зимата ще бъде изключително тежка“, каза Лекандер.
„Наистина си помислих, че... може това може да доведе до спиране на голяма част от германската промишленост и широкомащабни съкращения. До момента обаче нещата се развиват много по-добре“, каза той.
Позовавайки се на увеличението на капацитета за слънчева енергия и изграждането на терминали за втечнен природен газ, Лекандер продължи да подчертава значението на намаляването на търсенето.
„Бих казал, че търсенето на електроенергия е намаляло с 10%, а търсенето на газ – с около 20%, като тези резултати са малко по-високи за индустрията и малко по-малки за личното потребление“, каза Лекандер
„Така че бих казал, че що се отнася до сигурността на доставките газа най-лошото вече е минало“, добави той.
Според него от „ключово значение е да се придържаме към ограничаване на търсенето“.
„Ако направим това, докато имаме достъп до LNG, който бих казал, че изглежда много надежден... ще имаме високи цени за още една, две години, но не бих казал, че от страна на газа това е проблем със сигурността на доставките“, добави Лекандер.
По думите му обаче ситуацията с енергетиката като цяло обаче е „малко по-различна“. „Причината, поради която имаме енергийна криза в Европа, има много малко общо с Путин“, категоричен е Лекандер. „Почти бих казал, че Путин всъщност подобри ситуацията“, добави той.
Лекандер обясни, че според него настоящата ситуация се дължи на редица фактори.
„Това е следствие от дългосрочни недостатъчни инвестиции в конвенционална енергия, прекомерна бюрокрация при възобновяемите енергийни източници и политически решения за затваряне на централи за атомна енергия, лигнитни въглища и т.н.“, каза той.
„Можехте да видите това още през 2018 г., като последствията започнаха да се материализират“, добави той. „Ситуацията сега е по-добра, защото някои от тези затваряния бяха отменение, като например в Германия. Второто е, че има този 10% спад на търсенето“, добави Лекандер.
Коментарите на Лекандер идват в момент на огромен срив на глобалните енергийни пазари след нахлуването на Русия в Украйна през февруари.
Според Евростат Кремъл е бил най-големият доставчик както на природен газ, така и на петрол за ЕС през 2021 г., но износът на газ от Русия за Европейския съюз е намалял тази година.
Големите европейски икономики също се опитват да намалят собственото си потребление и да укрепят доставките от алтернативни източници за предстоящите по-студени месеци, а и след това.
Едновременно с това големи индустриални играчи като Германия решиха да пуснат отново редица въглищни електроцентрали, за да компенсират липсата на руски газ.
Що се отнася до потреблението, в края на септември Европейският съвет обяви, че енергийните министри от ЕС са постигнали споразумение относно „спешни мерки за намаляване на цените на енергията“.
„Съветът се съгласи с доброволна обща цел за намаление от 10% от брутното потребление на електроенергия и задължителна цел за намаляване от 5% от потреблението на електроенергия в пиковите часове“, се добавя в него.
Сигурността на доставките е гореща тема в момента и миналата седмица беше обявено, че Обединеното кралство и САЩ сформират ново енергийно партньорство, фокусирано върху повишаване на енергийната сигурност и намаляване на цените.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.