Какво рискува Европа с по-широките санкции върху руския петрол

Кампанията на западните страни да лишат Кремъл от средства от продажбата на петрол и да принудят президента Владимир Путин да се откаже от войната си в Украйна достига деликатна фаза. От 5 февруари Европейският съюз ще се присъедини към Обединеното кралство и САЩ в забраната на вноса по море на руски дизел и други петролни продукти. Мярката, съчетана с таван на цените на руския износ на горива, може да пробие сериозна дупка в енергийните приходи на Москва. В същото време, ако европейските купувачи не успеят да намерят алтернативни доставки, санкциите могат да доведат до нови разходи върху зависещите от дизела индустрии като земеделието и автомобилния транспорт, както и да затруднят правителствата в усилията им да овладеят инфлацията, пише Джак Уитълс за Блумбърг.

Руският петрол не е ли вече под европейски санкции?

Да, но те се отнасят за нерафинирания суров петрол, който е обект на европейски забрани и таван на цената от 60 долара за барел за тез, които все още купуват от Русия. Новите санкции ще засегнат руски рафинирани горива, пренасяни по море. Русия е основен износител на нафта и мазут, както и доставчик на реактивно гориво, вакуумен газьол и други петролни продукти. Като цяло Русия представлява 9,3% от глобалните товари на петролни продукти по обем през 2022 г., което е с около 0,5 процентни пункта повече от нейния дял на пазара на суров петрол, така че тези последни санкции на ЕС са също толкова значими.

Как ще работи таванът на цената?

По същия начин като този при суровия петрол, наложен от страните от Г-7 и ЕС. Всеки, който плаща над тавана за продукти, доставени от Русия, няма да може да получи застраховка и финансиране от участващите в санкционната кампания нации. Това е изключително важно, като се има предвид, че повече от 95% от световните океански танкери са застраховани в Лондон. Идеята е, че дори ако купувачите в Африка и на други места са склонни да купуват руски дизел над тавана, по-голямата част от световните танкери няма да могат да го доставят. Цените на петролните продукти варират и Г-7 се стреми към две горни граници, като нивата все още не са определени. Възможно е малко руско гориво да бъде доставено на неограничени цени чрез „сенчест“ танкерен флот, който не зависи от западните услуги.

Как купувачите от ЕС ще заменят руското гориво?

Едно от най-трудните предизвикателства пред европейските страни ще бъде замяната на продукти от дизелов тип, които задвижват автомобили, камиони, селскостопански машини, кораби, промишлени машини и строително оборудване. Около 220 милиона барела бяха доставени в блока от руските пристанища през 2022 г. Доставчиците в Близкия изток, където се изграждат нови рафинерии, са очевидна алтернатива. Индия и САЩ също биха могли да помогнат за запълването на празнината.

Ще бъде ли достатъчно?

Зависи отчасти от това дали фирмите в Китай използват увеличени експортни квоти, за да предоставят повече петролни продукти на световния пазар. Това би трябвало да освободи допълнителни барели за транспортиране до ЕС. По-високата квота не означава непременно, че ще се осъществи целият възможен износ, особено с отварянето на китайската икономика, след като Пекин изостави политиката за нулев COVID. Съществува и въпросът дали Русия ще продължи да изнася дизел. Ако това се случи, глобалните търговски потоци по същество ще бъдат разбъркани. Иначе казано, в световен мащаб ще да има същото количество руско гориво, само че то ще  бъде транспортирано на различни места. Въпреки това, ако Русия не може да намери достатъчно купувачи и в крайна сметка бъде принудена да намали производството, това може да свие глобалната наличност. Стачките във френския петролен сектор допълнително усложняват картината, като се има предвид потенциалът за смущения в рафинериите, които биха могли да доведат до спад на собственото производство на ЕС.

Какъв е идеалният резултат за ЕС?

Лидерите на ЕС се надяват, че новите санкции ще засегнат руските финанси, без да причинят шок в енергийните доставки, който да смути ключови индустрии и да затрудни правителствата в борбата с инфлацията. Ако таванът на цената е твърде нисък, руските фирми могат да откажат да продават или да работят по-усилено, за да намерят начини да го заобиколят. Ако е твърде висок, те просто ще трябва да намерят нови купувачи. Потенциалните клиенти за замяна на руски горива включват Турция, както и страни в Африка и Латинска Америка.

Може ли да има нежелани последствия?

Някои нации може да се сдобият с неочаквани печалби, ако по същество купуват руски дизел на ограничени цени, за да покрият вътрешните си нужди и продават гориво от собствените си рафинерии на купувачи от ЕС на много по-висока цена. Също така нищо не спира купувачи извън ЕС, като например Индия, да купуват руски суров петрол, да го преработват в собствените си рафинерии, за да произвеждат горива, след което законно да продават тези барели на купувачи в ЕС.  Търговците, които желаят изцяло да нарушат правилата, могат да доставят руско гориво до една страна, да го смесват с друго гориво (или просто да го преетикетират) и да го изпращат в ЕС. Истинският произход на такива товари е много трудно да бъде доказан.