Калоян Стайков: Поскъпването на тока можеше да е по-малко, ако цената не беше изкуствено задържана

Либерализацията на пазара на електроенергия може да стане във всеки един момент, но има няколко стъпки, които трябва да се извървят, казва енергийният експерт.

- Г-н Стайков, каква е причината за предстоящото увеличение на цените на електроенергията за бита от 1 януари догодина?

- Увеличението на цената на електроенергията включва два компонента. Първият компонент е по-високото потребление. Това води до необходимост от повече количества електроенергия за регулирания пазар, които ще се осигурят координирано от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Цената от „Марица изток 2“ е по-висока и заради това идва тази разлика в регулираната цена на тока. Другата причина е, че до момента Националната електрическа компания е покривала част от това високо потребление на електроенергия на свободния пазар.

Вторият компонент е необходимата електроенергия за покриване на технологичните разходи на мрежовите компании. Има голямо разминаване между прогнозираната от регулатора цена и реалната пазарна цена, което предполага и увеличение на тези разходи за следващите шест месеца. Мрежовите компоненти са толкова ниски, че това трудно се забелязва в сметките както за битовите, така и за небитовите потребители. Но това е отделна тема -  защо са ниски, как ще се увеличат и какво означава това за системата. Това са двете основни причини за предстоящото увеличение на цената на тока.

Има обаче и трета причина, която се корени в самото определяне на цените през лятото. Ще припомня, че през тогава имаше много голямо напрежение около тези цени. Имаше политици и експерти, които твърдяха, че токът ще поскъпне с 10-20 и дори 50 на сто заради дефицита във Фонд “Сигурност на електроенергийната система“. После енергийният министър поде същата песен, а след това беше входирано искане от АЕЦ „Козлодуй“ с много висока регулирана цена . Всичко това създаде хаос в енергийната система и в обществото. Стигна се до там  парламентът да извика представители на енергийния регулатор, за да обясняват защо някои хора мислят, че ще има такова увеличение, преди регулаторът да е публикувал прогнозното си решение, което е абсурд само по себе си. Тази политическа обстановка доведе до силно потискане на цените през лятото. Ако тогава Комисията за енергийно и водно регулиране беше оставена да работи на спокойствие, ситуацията можеше да бъде коренно различна и дори можеше да не се стигне до такова увеличение на цената на тока. Тъй като част от факторите бяха известни още през лятото, макар една от изненадите беше високата цена през лятото и регионалните проблеми на борсите.

- Имаше ли възможност да бъдат използвани някакви резерви, за да не се стига до почти двуцифрено повишение на тарифите?

- Никога не трябва да изключваме популистки политически решения, както от парламента, така и от Министерския съвет. Докато не видя крайното решение, не бих правил прогнози колко точно ще се увеличи цената на тока и дали изобщо ще бъде увеличена, защото сме виждали всякакви намеси в последния момент. Нещо, което действително създава напрежение е дефицитът в енергийния фонд.  Първо се говореше за дефицит от 1 млрд. лв., после станаха 700 млн. лева. Накрая, след като КЕВР си публикува ценовото решение, се оказа, че са около 450 млн. лева. Така се създава изкуствено напрежение, за да може накрая някой политик да дойде като „спасител“ и да реши този проблем. Всъщност дефицитът във фонда все още не е покрит, въпреки че има решение на Народното събрание това да бъде направено. По-късно това решение беше променено - министърът на енергетиката трябваше да представи доклад за този дефицит и мерки за покриването му до края на октомври. Ако Министерството на финансите и Министерски съвет си бяха свършили работата, може би щеше да има допълнителни резерви за цената на тока. Все пак обаче трябва да сме наясно, че колкото по-близко е регулираната цена до пазарната цена, толкова по-лесно ще стане прехода към либерализация на пазара. Това ще се случи в някакъв момент. Дали това ще стане догодина или по късно, засега не е ясно.

- Кога най-рано може да бъде либерализиран пазарът и как ще се отрази това на битовите потребители?

- Това може да стане във всеки един момент. Моята препоръка обаче е либерализацията за битовите потребители да не е от януари, в началото на зимата, а да влезе в сила в края на ценовия период в началото на лятото. Независимо от това, че либерализацията може да се случи по всяко време все пак има няколко стъпки, които трябва да се извървят. Първият и най-голям проблем е ликвидният проблем, който крайните снабдители ще изпитат в момента на либерализация на пазара на едро. Необходимо е да се предвиди преходен период, в който дружествата ще получават ликвидна подкрепа, за да се гарантира непрекъснатото снабдяване с електрическа енергия. Става въпрос за първоначална кратка помощ в рамките на няколко месеца, която няма да увеличи печалбата на компаниите, а само ще осигури плавен преход.

Вторият проблем е свързан с изготвяне на механизъм за идентифициране и подпомагане на енергийно бедните домакинства, както и уязвимите домакинства (това са две различни групи). Тази помощ може да в сегашния си вид – изкуствено ниска цена за всички домакинства, или да бъде диференцирана според потребление, доходи и др. От години си говорим, че сегашната регулирана цена не е достатъчно ниска за енергийно бедните, обаче е твърде ниска за домакинства, които могат да си я позволят. Например един министър, изпълнителен директор на банка или на Лукойл сега плащат същата цена, каквато плаща и домакинство с ниски доходи.

Разбира се има и други предизвикателства, но тези най-често са в центъра на обществения и политическия дебати. В края на миналата година Народното събрание много бързаше да приеме законодателните промени за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители. Тогава се опитахме да обясним, че поставените срокове са твърде оптимистични, без да се знае как ще изглежда цялостната архитектура на самия пазар. Между другото имаше и вето на президента Румен Радев върху този закон. Тогава в НС казаха : "Не се притеснявайте, ние знаем, че има проблем  в текстовете и при първа възможност догодина ще ги променим." В началото на тази година обаче депутати заявиха, че няма проблем с текстовете и всичко е наред. И няколко месеца по-късно казаха, че всъщност не сме готови за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители. Това бързане създава хаос и напрежение, които са излишни. Заради това трябва да се предвиди достатъчно време за плавен преход, защото става дума за огромен брой потребители и ефектите ще са непредвидими. Битовите потребители формират между 30 и 40 на сто от годишното потребление на електроенергия у нас, а броят им е около 4,6 млн.    

- За 400-те милиона лева, които енергийният министър Владимир Малинов обяви, че са предвидени в бюджета за догодина ли става дума?

- Не, проблемът е свързан с компенсациите за домакинствата. Трябва да се вземе решение дали ще се компенсират всички домакинства и дали ще има преходен период, в който постепенно компенсациите ще намаляват. Например, миксова цена - 20 процента пазарна плюс 80 процента регулирана. Или най-накрая ще се въведе тази прословута дефиниция за енергийна бедност. Както и дали подпомагането ще бъде насочено само към тях. То, разбира се, трябва да бъде диференцирано, защото едни са по-енергийно бедни от други. Въпросът е първо да започне прилагането на самата наредба, която дефинира що е то енергийна бедност. А след това да се изработи механизъм, с който тези хора да се компенсират. В момента обаче е такъв хаос, че въобще не е ясно откъде ще се намерят парите за такива компенсации. По дефиниция Фонд "Сигурност на електроенергийната система" се спряга  като панацея за всеки проблем. Това обаче според мен не е обосновано, защото това е социална политика, а ние си имаме социално министерство за тази цел. С това не бива да се занимават Министерството на енергетиката, КЕВР, или пък енергийния фонд, които могат да помагат за изготвянето, прилагането и усъвършенстването на тези механизми, но и да са водещи в процеса. А що се отнася до дефицита в енергийния фонд, той трябва да се покрие.

-  Каква е причината за дефицита в енергийния фонд?

- Фондът беше създаден със съвсем различен замисъл, но в момента се използва за намаляване на регулираната цена за домакинствата и за изплащане на компенсациите за небитовите потребители. Държавата е прехвърлила приходите от продажба на въглеродни квоти към фонда, но заедно с тези приходи държавата прехвърля и задължения към фонда.  Ако ще се вземат приходи, каквото видяхме в края на миналата година, би трябвало да се намалят и задълженията. Когато обаче започна изплащането на компенсациите за небитови потребители, част от парите, които уж бяха предвидени за регулирания пазар, бяха прехвърлени към небитовите потребители. Миналата година отново имаше такъв трансфер от енергийния фонд към държавния бюджет.  От там дойде тази разлика. Дали фондът ще се попълни от държавния бюджет, дали ще се намери някоя европейска програма, която подпомага енергийно бедни, въпросът е в крайна сметка да се вземе някакво решение. Но двата приходоизточника на енергийния фонд трябва да стоят разделени.    

- Експерти прогнозират, че тази зима в Европа може отново да има недостиг на природен газ, като се аргументират с края на споразумението за транзит на руско гориво през територията на Украйна. Възможен ли е такъв сценарий?

- Според същите анализатори спирането на руския газ щеше да доведе до тъмнина и студ. Нищо такова не се случи. Спирането на доставките от днес за утре създава шокове. Но както се убедихме през 2022 г. тези шокове не са непреодолими. Спирането на транзита през Украйна може да засегне няколко икономики, които нито са големи като потребление, нито биха изпаднали в сериозен проблем. Защото стъпките, които бяха предприети в резултат на газовата криза преди 2 г. доведоха до това, че газовата инфраструктура се разви невероятно. Европа сега е много по-подготвена за негативен сценарий. Според мен, шансът да има проблеми с доставките на газ е малък.  Най-вероятно транзитът на газ през Украйна ще се запази, но трябва да се реши под каква форма. Може да е на базата на тройно споразумение между Европа, Украйна и Русия. Възможностите за доставки на неруски газ също не са  малки. Не очаквам някакви сериозни проблеми в снабдяването с газ. Проблемите на пазарите с увеличаващите се цени бяха до началото на декември. След това цената на газа тръгна надолу. Дори след изявлението на Украйна, че транзитът на руски газ няма да бъде продължен, не последва голямо поскъпване.