КЕВР: Средното поскъпване на парното от 1 юли ще е с около 39%

Увеличението на топлинната енергия от 1 юли ще бъде средно с 39,26% за страната. Такива са предварителните ни разчети, обясни председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров. Той даде изявление пред журналисти след края на откритото заседание на регулатора по повод прогнозните цени на топлинната енергия.   

"Всички топлофикационни дружества подадоха заявления с искане за ръст на цените между 150 и 300%. КЕВР разгледа и намери за основателно увеличение от 100-120%. За да няма такъв "шок" на цените за битовите потребители, намери резерви в системата - чрез Фонда за енергийна сигурност, да компенсира това увеличение и да го сведе до 39%", посочи Тодоров.

По думите му управителите на топлофикационните дружества са приели разчетите на регулатора.  

Председателят на КЕВР обърна внимание, че всяко едно топлофикационно дружество може да въведе и по-ниски цени от тези, които е определила Комисията. Той изтъкна, че регулаторният орган определя пределни цени, но всяка топлофикация може да приложи търговска политика, съобразена с нейните интереси и със социалната поносимост. КЕВР ще вземе предвид всички предложения на топлофикационните дружества, въпреки че досега няма по-добър метод на ценообразуване, изтъкна Тодоров.

След извършения регулаторен преглед и прилагане на ценообразуващия модел за всяко от дружествата, КЕВР изчисли годишна индивидуална прогнозна цена на топлинната енергия за периода от 1 юли 2022 - 30 юни 2023 г.  

За битовите потребители на "Топлофикация София" ЕАД цената ще бъде 136,82 лева за мегаватчас, при сегашна цена 98,48 лева за мегаватчас, което е повишение с 38,93%.

Потребителите на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД ще заплащат цена от 122,80 лева за мегаватчас, при сегашна цена 99,55 лева за мегаватчас, което е ръст с 23,26%.

Цената на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД се увеличава с 30,66% и става 128,43 лева за мегаватчас, при сегашна цена 98,29 лева за мегаватчас. 

Основните причини за предлаганото увеличение на цените на топлинната енергия са четирикратно увеличените цени на природния газ и двойният ръст на въглеродните емисии, обясняват от КЕВР. Тези разходи имат най-голям дял като влияние върху крайните цени. За дружествата в цялата страна тези два компонента представляват средно 80% от техните разходи за производство на топлинна енергия. Така например за "Топлофикация София" природният газ и емисиите формират 87,61% от цената на топлофикационната услуга, при "Топлофикация Плевен" този дял е 85,52%, за "Топлофикация Враца" - 83,08%, за "Топлофикация Перник" - 81,68%. Сходна е ситуацията и с останалите дружества, където природният газ и въглеродните емисии също са определящи фактори за формиране на крайната цена - от 64,36% до 79,34%. 

В резултат на рязко нарасналото търсене на природен газ в световен мащаб, а през последните месеци и поради военния конфликт в Украйна, цените на природния газ за нуждите на топлофикациите се увеличиха почти четирикратно - от 45 лева за мегаватчас до над 160 лева за мегаватчас. През този период цените на топлинната енергия за потребителите останаха без промяна, което доведе до увеличаване на разходите на дружествата и акумулиране на дефицит. През новия период този дефицит ще се компенсира, тъй като в противен случай дружествата могат да фалират, допълват от КЕВР. 

Цените на въглеродните емисии през изминалия едногодишен период от 1 юли 2021 г. също нараснаха  със 79,02% - от 51 евро/тон на 1 юли 2021 г. до 91,30 евро/тон към 1 юли 2022 г. Това допълнително увеличава разходите на дружествата, което следва бъде отчетено в цените на топлинната енергия, допълват от регулатора. 

Въпреки предоставените от правителството компенсации за природен газ в общ размер над 220 млн. лв. за периода декември 2021-април 2022 г., топлофикацията са натрупали допълнителен дефицит от разходи за газ над 500 млн. лв. Само за "Топлофикация София" натрупаният дефицит през изминалия период е в размер на около 350 млн. лв., посочиха от КЕВР. 

Независимо от тези обективни фактори, които обосновават и исканията на енергийните дружества за увеличение средно със 123,58 процента, КЕВР намери регулаторни механизми за покриване на част от разходите на топлофикациите през Фонда за сигурност на енергийната система, който досега служеше за компенсации на производителите на зелена енергия - от вятър, вода и слънце. 

Допълнително, след извършени анализи, регулаторът коригира редица ценообразуващи елементи на дружествата, върху които може пряко да влияе – разходи за амортизации, ремонти, възнаграждения и др. По този начин КЕВР ограничи максимално нарастването на цените на топлинната енергия. 

По отношение на "Топлофикация София" Комисията намали двойно технологичните разходи на топлинна енергия за преноса -  от 947 963 мегаватчаса на 457 963 мегаватчаса, или с 490 000 мегаватчаса. С тази корекция цената за потребителите на топлинната енергия реално се намалява от 155,02 лева на мегаватчас на 136,82. В резултат на това вместо да бъде увеличена с 57,41%, цената за столичните абонати се предвижда да нарасне с 38,93%. 

Общественото обсъждане ще бъде на 7 юни, обяви председателят на КЕВР Станислав Тодоров по време на днешното открито заседание. Окончателните цени за новия ценови период ще бъдат приети на закрито заседание на КЕВР на 1 юли.