Лек спад на цените на петрола тази сутрин, фокусът остава върху конфлика в Близкия изток

Цените на петрола леко се понижиха в азиатската търговия в сряда въпреки опасенията, че конфликтът между Иран и Израел може да наруши доставките, пише Ройтерс.

Към 09:00 часа българско време сортът Брент поевтиня с 0,10 долара, или 0,13%, до 76,35 долар за барел.  Цената на американския лек суров петрол WTI се понижи с 0,06 долара, или 0,08%, до 74,78 долара за барел.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп във вторник призова за „безусловна капитулация“ на Иран, тъй като въздушната война между Иран и Израел навлезе в шестия си ден.

Анализатори заявиха, че пазарът е до голяма степен обезпокоен от прекъсванията на доставките през Ормузкия проток, където преминават около една пета от световните доставки на петрол

Иран е третият по големина производител в ОПЕК, отговаряйки за производството на около 3,3 милиона барела суров петрол на ден, но свободният капацитет сред производителите в Организацията на страните износителки на петрол и техните съюзници може лесно да покрие това количество, ако се стигне до затруднения.

„Съществено прекъсване на производствената или експортната инфраструктура на Иран би добавило допълнителен натиск върху цените. Въпреки това, дори в малко вероятния случай, че целият ирански износ бъде загубен, той може да бъде заменен от свободен капацитет от производителите от ОПЕК+... от около 5,7 милиона барела на ден“, посочиха анализатори на Fitch в бележка до клиенти.

Цените на суровия петрол Брент са се повишили с около 10 долара за барел през последните две седмици, като анализаторите на Fitch заявиха, че очакват премията за геополитически риск в цените на петрола да се ограничи до около 5 до 10 долара.

Друг знак за пазарните колебания е, че премията на суровия петрол Брент спрямо близкоизточния сорт Дубай скочи над 3 долара за барел в сряда, достигайки най-високото си ниво от края на септември 2023 г. според данни на LSEG.

Пазарите също така следят втория ден от дискусиите на Федералния резерв на САЩ в сряда, по време на който се очаква централната банка да остави основния си лихвен процент без промяна в диапазона от 4,25% до 4,50%.

Конфликтът в Близкия изток и рискът от забавяне на световния растеж обаче биха могли да подтикнат Федералния резерв потенциално да намали лихвите с 25 базисни пункта през юли – по-рано от настоящите пазарни очаквания за септември, каза Тони Сикамор, пазарен анализатор в IG.

„Ситуацията в Близкия изток може да се превърне в катализатор за Федералния резерв да звучи по-умерено, както стана след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г.“, каза Сикамор.

По-ниските лихвени проценти като цяло стимулират икономическия растеж и търсенето на петрол.