Министърът на енергетиката и предшественикът му в задочен спор за споразумението с "Боташ"

Министърът на енергетиката Румен Радев и бившият служебен министър Росен Христов влязоха в задочен спор за споразумението на "Булгаргаз" с турската енергийна компания "Боташ". По-рано Радев направи коментар, че някои от клаузите на договора с турската компания могат да се предоговорят. В ранния следобед Росен Христов реагира с позиция до медиите, в която окачестви изявлението на новия министър като  атака срещу споразумението и "опит да се върне зависимостта на страната ни от скъп руски тръбен газ, доставян чрез посредници." 

Със споразумението между "Булгаргаз" и я "Боташ" се осигурява достъп на българския обществен доставчик до турската инфраструктура за периода 1 януари 2023 г. – 31 декември 2035 г.  Споразумението е правнообвързващо, условията за прекратяване на договора с "Боташ" са тежки. Въпреки това Министерството на енергетиката ще се опита да преразгледа и предоговори клаузи от него, заяви министърът  Румен Радев по време на изслушването му  днес в парламента относно споразумението между българската и турската компания, подписано на 3 януари 2023 г. в София. 

Румен Радев припомни още, че споразумението вече е произвело ефект, чрез доставки на природен газ през април тази година.

Ценообразуването по споразумението между "Булгаргаз" и  "Боташ" не ощетява българската държава и респективно българския обществен доставчик, каза още той. И добави, че цената, по която "Булгаргаз" ще купува природен газ по това споразумение, е тази, която българската компания договори с доставчика. Радев поясни, че първото плащане по споразумението става на терминала в Турция и това е договорената между "Булгаргаз" и съответния доставчик цена. Впоследствие има прехвърляне на тези количества природен газ на входна точка "Странджа", където се довършва плащането с такса.

"Това е моделът. При него няма ощетяване на интереса", заяви Радев. По думите му "Булгаргаз" има и ясен контрол на произхода на природния газ чрез сертификатите, които директно получава от търговеца, от когото купува синьото гориво, а не от "Боташ".

Когато има ангажименти, те са обвързващи, отговори министърът на енергетиката на въпрос има ли възможност да се прекрати или промени това споразумение. Той обаче обяви, че има и известна свобода по споразумението, което е надеждата в процеса на предоговаряне между "Булгаргаз" и "Боташ", който в момента тече.

"Всяка стъпка назад от постигнатата диверсификация в енергийните доставки е заплаха за националната ни сигурност и ще ощети икономически всеки гражданин.", предупреди в разпространената по-късно позиция бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов. "Започналата атака към споразумението с държавната турска енергийна компания "Боташ" за ползване на техните терминали за втечнен газ и газопреносна инфраструктура цели да върне зависимостта на страната ни от тръбен газ, чийто единствен доставчик е Русия. Без действащ договор с "Газпром" това означава отново да купуваме през посредници скъп руски газ. Без споразумението с "Боташ" няма как да получим необходимите ни LNG танкери от САЩ и Европа. В Гърция, която е единствената алтернатива на Турция, тази година "Булгаргаз" успя да спечели наддаването само за 3 слота на Ревитуса", твърди Росен Христов.

 "Положихме много усилия да издигнем България като гарант за енергийната сигурност в региона. В този процес, включително и въпросното споразумение с Турция, бяхме подкрепени от нашите евроатлантически партньори. Доказателство за стратегическата и икономическа полза от това споразумение е фактът, че вече няколко европейски страни проявяват интерес за доставки на LNG през нашия резервиран капацитет.", отбелязва още той.

Народният представител от парламентарната група (ПГ) на "ГЕРБ-СДС" Делян Добрев пък изрази притеснението си от това какво ще случи, ако консумацията в България намалее в следващите години, като в същото време имаме резервиран фиксиран капацитет в гръцкия терминал в Александруполис, договор за доставка на азерски газ, а сега и споразумение с "Боташ". Той попита какво ще стане, ако консумацията на природен газ в страната намалее до 2 млрд. куб. метра годишно, защото може да се окаже, че ще плащаме за повече от 3 млрд. куб. метра при положение, че не са ни нужни. Според Добрев при подобно положение всички разходи ще се прехвърлят върху по-ниската консумация, което означава, че цената на природния газ в страната при тази хипотеза ще се увеличи значително.

Депутатът от ПГ на "Възраждане" Искра Михайлова пък посочи, че договорената цена по споразумението е 9,14 долара за пренос. По думите й тази сума е в пъти повече от тази, която можело да бъде договорена и България ще трябва да я плаща 13 години. 

Борислав Гуцанов от ПГ на "БСП за България" заяви, че страната ни вече има договорени 3,85 млрд. куб. метра природен газ годишно, като консумацията в България в най-силните години не е надвишавала 3,5 млрд. куб. метра, а в момента дори е под 3 млрд. куб. метра. Той добави, че споразумението с "Боташ", което е за доставка на природен газ от 1,85 млрд. куб. метра годишно, има включена опция това количество да се увеличи двойно. Освен това споразумението е с опция "вземаш или не вземаш – плащаш", заяви още Гуцанов.