Петролът поевтинява за четвърти пореден ден на фона на очаквания за намален риск от ескалация на войната с Иран

В ранната търговия днес цените на петрола отбелязаха спад за четвърти пореден ден, подтикнати от очакванията, че загубите, понесени от Републиканската партия на президента на САЩ Доналд Тръмп на изборите за Конгрес тази седмица, може да намалят риска от по-нататъшна ескалация на водената от САЩ и Израел война срещу Иран, пише Ройтерс.

Към 09:00 часа българско време сортът Брент поевтиня с 0,64 долара, или 0,68%, до 93,98 долара за барел. Цената на американския лек суров петрол WTI се понижи с 1,16 долара, или 1,32%, до 86,96 долара за барел.

И двата основни бенчмарка се сринаха с повече от 8% по време на предходната сесия, достигайки най-ниските си нива от 31 август насам.

Два източника, близки до правителствените кръгове в страните от Персийския залив, заявиха в сряда, че отслабените позиции на Тръмп – изправен пред Конгрес, контролиран от демократите, които биха могли да ограничат военните му опции – създават по-силен стимул за търсене на споразумение. Според тях мащабна атака срещу Иран сега изглежда по-малко вероятна.

Евентуално разрешаване на конфликта би могло да възстанови доставките на петрол от Близкия изток, които бяха засегнати от войната, макар анализатори да предупреждават, че бъдещото развитие на ситуацията остава несигурно.

„Пазарите оценяват въздействието на междинните избори върху следващите стъпки на Доналд Тръмп по отношение на войната с Иран, като залагат на по-голяма вероятност за нейното прекратяване“, коментира Джун Го, старши анализатор на петролния пазар в Sparta Commodities.

„Въпреки това предстои още волатилност, тъй като пътят към пълноценна дипломация за слагане край на войната все още е изпълнен с много неизвестни, а глобалните стратегически резерви са силно изчерпани.“

Според анализатори доставките на суров петрол през Ормузкия проток са се възстановили до нива, близки до предвоенните, макар и при по-високи разходи.

Възстановяването на доставките от региона на Персийския залив върна глобалния петролен пазар към състояние на излишък след месеци на смущения, причинени от войната, отбелязват от JPMorgan в свой доклад от сряда. Според оценки на JPMorgan, през септември пазарът отново е излязъл на излишък от 1,1 милиона барела на ден, като през октомври този излишък е нараснал до 1,4 милиона барела на ден – стойност, близка до средната за миналата година (1,3 милиона барела на ден).

Анализатори отбелязват, че остава несигурност преди встъпването в длъжност през януари на Конгреса, в който демократите имат контрол.

В бележка от четвъртък от Citi посочват, че съществуват опасения, че след приключването на междинните избори Белият дом може да се съсредоточи върху използването на изпълнителните си правомощия във външната политика, което потенциално би могло да доведе до ескалация на конфликта с Иран.

От Eurasia Group понижиха оценката си за вероятността от подновяване на американските удари срещу Иран от 65% на 60%. Същевременно те намалиха вероятността за постигане на споразумение от 20% на 10%, тъй като Иран остава твърд в исканията си, а е малко вероятно Тръмп да приеме условия, които биха изглеждали като поражение. Вероятността за продължаващо противопоставяне е повишена от 15% на 30%.

В бележка на Eurasia Group се посочва, че въпреки скорошния спад в цените на петрола, евентуална ескалация вероятно ще доведе до рязко поскъпване, при което цената на сорта Брент може да достигне диапазона от 110 до 125 долара за барел.

Мукеш Сахдев, главен изпълнителен директор на енергийната консултантска компания XAnalysts, заяви, че търговските запаси от петрол в основните страни потребителки са близо до най-ниските си нива за последните 15 години, а Иран може да излезе от ситуацията след изборите в САЩ с още по-голяма решимост.

Според данни на Администрацията за енергийна информация (EIA), оповестени в сряда, през миналата седмица запасите от суров петрол, бензин и дестилати в САЩ са намалели, докато търсенето е достигнало най-високото си ниво за последната година.