Саботираните тръбопроводи са сигнал за потенциален нов фронт във войната с Украйна

Енергийната криза в Европа изглежда навлиза в опасна нова фаза. Експлозиите на трите тръбопровода са сигнал за откриването на потенциален нов фронт във войната в Украйна. Ако подводната енергийна и комуникационна инфраструктура сега е руска цел, западните военноморски сили ще трябва да предприемат бързи действия, коментират за POLITICO Чарли Купър и Чарли Дъксбъри.

Ако подозренията се потвърдят — или просто нараснат — че Русия стои зад експлозиите, причинили три изтичания на двата газопровода Северен поток под Северно море, последиците за сигурността на континента ще бъдат широкообхватни. Идеята, че подводната енергийна и комуникационна инфраструктура на ЕС сега е руска мишена, ще принуди европейските военни да се подготвят за неочакван (до голяма степен) нов фронт на войната в Украйна, който може да ги доведе до пряк сблъсък с руския флот.

Великобритания отдавна има опасения , че руските подводници в Атлантическия океан и други северни води имат за цел да ударят подводни кабели, които са от решаващо значение за интернет. Експлозиите от тази седмица направиха тези страхове да изглеждат по-малко фантастични и събуждат отново спомените от разгара на Студената война, когато флотите на НАТО и Съветския съюз и най-вече техните подводници играеха игри на котка и мишка с високи залози в Балтийско море.

Страните от региона взеха допълнителни предпазни мерки. Министърът на петрола и енергетиката на Норвегия Терье Аасланд заяви в интервю за Националната телевизия NRK късно във вторник, че „ще бъдат предприети стъпки за повишаване на готовността“ около нефтената и газовата инфраструктура след дискусии между правителството, военните, полицията и оператори.

Изтичането на газ от Северен поток дойде ден след като норвежките власти призоваха за бдителност след забелязани неидентифицирани дронове в близост до нефтени и газови платформи. През юли Британският кралски флот предаде, че е преследвал руски подводници по норвежкото крайбрежие .

Разследванията на течове от газопровода продължават в Дания и Швеция, чиито територии са най-близо до течовете. Премиерът на Дания Мете Фредериксен нарече взривовете умишлена атака, но не идентифицира виновника. Шведският премиер Магдалена Андерсон предположи, че това е „вероятно умишлен акт, т.е. вероятно е акт на саботаж“.

Други европейски лидери като че ли вече са решили кого да обвинят.

„Днес се сблъскахме с акт на саботаж“, каза полският премиер Матеуш Моравецки. Въпреки че не назова изрично Русия, той намекна за това, като добави: „Не знаем всички подробности за случилото се, но виждаме ясно, че това е акт на саботаж, свързан със следващата стъпка на ескалация на ситуацията в Украйна. ”

Украйна бе по-малко сдържана за назоваването на виновника. Михайло Подоляк, съветник на украинския президент, нарече инцидентите „терористична атака, планирана от Русия и акт на агресия срещу ЕС“.

Роберт Хабек, германски вицеканцлер и министър на икономиката, побърза да подчертае сериозността на това какви отбранителни мерки могат да бъдат необходими. „Критичната инфраструктура и енергийните доставки в Европа и в частност Германия са потенциални цели. Германия е страна, която знае как да се защитава, а Европа е континент който е в състояние да защити своята енергийна инфраструктура“, подчерта той.

Докато континентът очаква отговори, някои вече претеглят какво послание е искала да изпрати Русия, ако това се окаже акт на умишлен саботаж.

Моравецки и Фредериксен се появиха заедно в Голенюв, Полша, на церемонията по откриването на друг газопровод – Baltic Pipe от Норвегия до Полша – който трябва да започне да тече в събота.

Ако зад инцидентите със Северен поток стои Русия, тогава изборът на времето за случващото се е било умишлено, отбеляза Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, специализиран в енергийната и климатичната политика на ЕС. „Балтийският тръбопровод беше основен път за Полша да се диверсифицира от Русия... актът носи някаква символика“, допълни той и допусна, че Русия може също да извади от строя и алтернативната тръба за доставки на Полша.”Но ключовото значение за Европа отива много по-далеч от чистата символика. Сега Европа трябва да разбере, че енергийната инфраструктура представлява риск за сигурността. Ако нещо подобно се случи с нашата тръба за Норвегия или Алжир тази зима, ние сме в голяма беда. Трябва да увеличим мащаба на дейностите си по сигурността на нашата критична енергийна инфраструктура, защото недружелюбни играчи могат да повторят тези действия”, заключи експертът.

Правдоподобно опровержение?

След като се очаква дипломати от ЕС да обсъдят инцидентите в Брюксел днес (сряда, 28 септември), властите в Дания и Швеция се надпреварват да установят какво точно се е случило.

Ключовият въпрос е защо руснаците биха саботирали собствените си тръбопроводи, жизненоважни артерии, които доскоро изпомпваха доходоносен износ на газ за Европа. Северен поток 2 все още не е в експлоатация, а Северен поток 1 бе спрян от Русия по-рано през септември. Действителните последици за доставките на газ за Европа от тези инциденти, а и финансовите разходи за Газпром и Русия, са на практика нулеви.

Саботажът идеално се вписва в серията подобни завоалирани актове на агресия на Кремъл, предназначени да сплашат и обезпокоят, като отравянията в Солсбъри в Обединеното кралство през 2018 г., експлозията в склад за оръжия в Чехия през 2014 г. и серия от взривове на оръжейни складове в България, последно през юли тази година.

Самият Кремъл заяви, че е „загрижен” за изтичането на газ в Балтийско море. Говорителят на Путин Дмитрий Песков беше лаконичен: „В момента не можем да изключим нито една възможност. Очевидно е, че има някакъв вид поражение на тръбата. Преди да излязат резултатите от разследването не е възможно да се изключи нито една опция.“

Два от течовете са възникнали в близост до двойния тръбопровод Северен поток 1 на североизток от датския остров Борнхолм, а един теч е съобщен близо до тръбопровода Северен поток 2 край югоизточното крайбрежие на острова, според съобщението на Датските морски власти. Говорител на Датското командване на отбраната каза, че две от изтичанията са възникнали в зона на морето, която е част от изключителната икономическа зона на Дания, но не в крайбрежните териториални води, а третото е в икономическата зона на Швеция.

Националната сеизмична мрежа на Швеция потвърди две отделни експлозии в района, станали в понеделник, едната в 2:03 ч. сутринта и втората в 19:04 ч., съобщи  националната телевизия SVT. Геоложката служба на Дания и Гренландия заяви, че е регистрирала две „разтърсващи“ събития, съответстващи на времето на докладваното изтичане на газ. Сеизмографските сигнали от двете събития „не приличат на сигнали от земетресения. Те наистина приличат на сигналите, които обикновено се записват от взривове“, поясниха от организацията.

Установена е забранена зона от 5 морски мили около всяко от местата, които са на вероятна дълбочина от 60 до 70 метра, казаха балтийските морски агенции. Датските военни разпространиха снимки  на облаци от газови мехурчета на повърхността на морето.

Шведският министър на отбраната Петер Хултквист заяви пред Националната радиостанция Sveriges Radio, че правителството се фокусира „интензивно върху събирането на информация“. Само фактът, че има такова изтичане, според нас е сериозен. Тъй като има различни видове сценарии, трябва да обмислим това внимателно и сериозно“, подчерта военният министър.