Странни аварии извадиха от строя Северен поток 1 и 2

Трите газови тръби от Русия за Германия в Балтийско море аварираха, вследствие на драстичния спад на налягането. Два от течовете са близо до двойния тръбопровод Северен поток 1 на североизток от датския остров Борнхолм, а третият е близо до тръбата на Северен поток 2 край югоизточния бряг на острова, съобщиха датските морски власти във вторник, цитирани от POLITICO.

Около тръбопровода на юг от Борнхолм властите установиха забранена зона от 5 морски мили. Балтийските морски агенции координират действията си. Подводното изтичане е фиксирано на вероятна дълбочина от 60 до 70 метра.

„Изтичането е опасно. Навигацията е забранена“, алармираха датските морски власти.

Северен поток 2 не е в експлоатация, но въпреки това бе напълнен със 117 млн. куб. м природен газ на стойност 213 млн. евро по текущи цени, за да се повиши налягането в газопровода до 300 бара в очакване да бъде пуснат. Германия обаче замрази одобрението на газопровода след нахлуването на Русия в Украйна.

На брега на Германия налягането в тръбопровода вече е 7 бара, съобщи германският инфраструктурен регулатор. „Днес бяхме информирани от мрежовия оператор Gascade, че е имало рязък спад на налягането в тръбопровода Северен поток 2. Все още нямаме яснота относно причините и точните факти“, отбеляза германският регулатор в специално изявление.

Двуструнната подводна газова връзка преминава 1200 километра през руски, финландски, шведски, датски и германски териториални води.

Nord Stream 2 AG, собственик и оператор на газопровода все още не е коментирал ситуацията. Паралелният газопровод Северен поток 1 бе пуснат в експлоатация през 2012 г. Той има капацитет от 55 млрд. куб. м годишно, но Русия спря да изпраща газ до Германия, твърдейки, че газопроводът се нуждае от поддръжка. Германски политици обвиняват Кремъл, че симулира ремонти, за да отмъсти на подкрепата на ЕС за Украйна срещу продължаващата руска инвазия.

Nord Stream AG, компанията, която притежава и експлоатира газопровода, призна късно снощи, че „диспечерите на контролния център на Северен поток 1 регистрираха спад на налягането на двата низа на газопровода. Причините се разследват.“

Като се има предвид, че бяха необходими седмици, за да се напълни Северен поток 2 с това количество газ, скоростта на спада на налягането – почти за една нощ, предполага по-скоро голямо изтичане, а не опит на руската страна да върне обратно доставката, посочиха експерти. „Изглежда изключително малко вероятно течовете по два различни тръбопровода да се случват по едно и също време. Затова смятам, че трябва да приемем, че създаването на тези течове е умишлено“, заяви Матеуш Кубяк, енергиен анализатор в базираната във Варшава консултантска компания Esperis. Според него нито Западът, нито Украйна имат сметка да саботират тръбопроводите, „особено след като газовите потоци вече са спрени в случая със Северен поток 1 или никога не са започвали, какъвто е случаят със Северен поток 2.

Кремъл е загрижен за ситуацията. Това е много тревожна новина, е официалната позиция на Москва. „Вчера се появи информация – и от Газпром, и от компанията оператор. Става въпрос за някои разрушения в тръбата с неизвестен характер в датски териториални води“, уточни Дмитрий Песков , говорител на руския президент Владимир Путин .

Властите в Германия, Швеция и Дания започнаха разследване на причините за внезапния спад в налягането на газопроводите Северен поток 1 и 2. „Ние сме в контакт със засегнатите власти и федералната мрежова агенция ( BNetzA ), за да изясним ситуацията“, заяви говорител на Министерството на икономиката и климата (BMK ), цитиран от Clean Energy Wire.

Клаус Мюлер, ръководител на Агенцията, предполага, че подобни инциденти могат да възникнат и при други тръбопроводи, които идват от Норвегия. „Никой не може да каже това в момента“, коментира Мюлер, добавяйки, че BNetzA работи с колеги в други страни, за да оцени ситуацията.

Според информационния бюлетин за енергийна политика Tagesspiegel Background германските власти подозират, че това вероятно е целенасочена атака, тъй като и двата тръбопровода са били засегнати едновременно.

За разлика от петролните разливи, природният газ, известен също като метан, излиза на повърхността и води до последици за климата. Той е силно запалим и има толкова мощен ефект на глобално затопляне, че е оприличен на „CO2 върху стероиди”.

„Веднага щом газообразният метан се издигне над морската повърхност в атмосферата, той допринася значително за парниковия ефект“, обясни Саша Мюлер-Крайнер, федерален директор на НПО Environmental Action Germany. „Значителният спад на налягането, който вече се случи в тръбопровода Северен поток 2, дава основание да се опасяваме, че това е голяма авария и че значителни количества от опасния парников газ метан вече са изтекли в Балтийско море“, предположи Мюлер-Крайнер, добавяйки: "Следователно одобрението на тръбопровода трябва да бъде отменено незабавно от съображения за безопасност и защита на климата."