Страните от ЕС не се договориха за енергийните реформи заради разногласия за въглищните субсидии

Страните членки на ЕС не успяха да се споразумеят за планираните нови правила за енергийния пазар на блока, след като имаше разногласия около предложение за разширяване на субсидиите за въглищни централи като част от реформата, предназначена да увеличи използването на нисковъглеродна енергия, съобщава Ройтерс.

Преговорите на срещата на министрите на енергетиката на ЕС в Люксембург приключиха без обща позиция по правилата, които също така се стремят да избегнат повторението на миналогодишната енергийна криза, когато рекордно високите цени на газа доведоха до скок на енергийните сметки на потребителите.

Разговорите бяха усложнени от закъсняло предложение на Швеция, която е ротационен председател на ЕС, да се позволи на страните да удължат субсидиите на механизма за капацитет за въглищни електроцентрали, които плащат на генераторите да поддържат достатъчно капацитет в режим на готовност, за да избегнат прекъсвания, уточнява агенцията, цитирана от БНР.

Шведският министър на енергетиката Еба Буш, който председателства срещата, каза, че ще продължи работата между посланиците на страните от ЕС, за да се опитат да постигнат сделка.

Държави, включително Австрия, Белгия, Германия и Люксембург, възразиха срещу предложението за въглищни субсидии, заявявайки, че това ще подкопае целите на Европа за борба с изменението на климата.

Проектопредложението, видяно от Ройтерс, би позволило на съществуващите механизми за капацитет временно да премахнат ограничението за емисии на въглероден диокасид (CO2), позволяващо на въглищните централи да участват, ако не успеят да привлекат достатъчно нисковъглеродни генератори и ако Европейската комисия одобри изключението.

В това предложение се казва, че някои страни се нуждаят от тази опция, тъй като прекъсването на доставките на газ в Европа след нахлуването на Русия в Украйна е оказало допълнителен натиск върху капацитета за производство на електроенергия.

Съгласно предложението., Полша, която получава около 70% от енергията си от въглища, може да удължи своята схема за подпомагане на въглищни централи след 2025 г.

"Това не е съвместимо с целите на ЕС и националните цели за опазване на климата", заяви германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек и добави, че въпреки че въглищните централи ще продължат да работят в страни, включително Германия, увеличаването на субсидиите за тях би било стъпка, която да отиде твърде далеч.

Въглищата са изкопаемите горива, отделящи най-много CO2. Учените казват, че употребата им трябва да намалее рязко през това десетилетие, ако светът иска да избегне най-тежките въздействия от изменението на климата.

Последната версия на проетопредложението гласи, че страната трябва също така да оцени въздействието върху целите си за изменение на климата.

Предложената реформа на пазара на електроенергия в ЕС има за цел да направи цените на електроенергията по-стабилни и предсказуеми чрез поставяне на нови, подкрепяни от държавата възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни ядрени централи към договори с фиксирана ценова разлика.

Министрите също така договаряха подробности, като например как да изразходват всички приходи, събрани от тези схеми за субсидиране, и дали да ограничат държавите да налагат широко тези договори с фиксирана цена на съществуващи електроцентрали.

Последното проектопредложение също така ще позволи на страните да въведат национални схеми до средата на 2024 г., за да възстановят неочакваните приходи от някои електроцентрали, ако цените на електроенергията скочат - ход, подкрепен от страни, включително Гърция и Испания, но на който ход се противопоставят групи от енергийната индустрия.

Държавите от ЕС трябва да договорят с Европейския парламент окончателното надграждане на пазара на електроенергия с цел приемане на закона преди евроизборите в съюза през следващата година, припомня още Ройтерс.