Световни банкови гиганти са отпуснали над $700 млрд. за проекти за изкопаеми горива

Икономика

Световните банкови гиганти, начело с американските и японските кредитори, са отпуснали миналата година над 700 милиарда долара за проекти за изкопаеми горива, обяви консорциум от неправителствени организации, цитиран от Франс прес. Налице е все пак низходяща тенденция, особено при френските банки.

"Банките трябва спешно да престанат да финансират петролно-газовата експанзия и да дадат приоритет на финансирането на устойчиви източници за производството на електроенергия", коментира Люси Пенсон, основателка и директорка на неправителствената организация Reclaim Finance, цитирана в комюникето. 

От подписването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г., което цели да ограничи климатичното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната ера (1850 – 1900), са отпуснати близо 6,896 трилиона долара под формата на заеми, емисии на акции или облигации, които се свързват с компании за петрол, газ и въглища, според последното издание на доклада "Банкиране за климатичен хаос".

По-подробно, проучените 60 банки са отпуснали миналата година 705,8 милиарда долара в различни форми на финансова подкрепа. Тази сума обаче се е понижила с 9,5 на сто на годишна основа.

Американската банка JPMorgan Chase се нарежда на първо място по отпусната финансова подкрепа за енергия от изкопаеми горива, с близо 41 милиарда долара миналата година (+5,4 на сто), пред японските Mizuho и  Mitsubishi Financial Group, според данните на осем неправителствени организации. 

Данните разкриват и постепенното оттегляне на големите френски банки от проекти за изкопаеми горива след 2020 година.

През 2023 година "един от значимите развои е намаляването на финансирането на компании (за изкопаеми горива) от френски фирми", отбелязва Reclaim Finance".

Делът на шестте най-големи френски банки – BNP Paribas, Credit Agricole, Societe Generale и  BPCE, - Credit Mutuel и в по-малка степен  La Banque postale са отпуснали около 40 милиарда долара миналата година, което е с около 10 милиарда долара по-малко, отколкото през 2022 г., според проучването, цитирано от БТА. 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Румъния премахва таксите за преминаване по Дунав мост от 1 октомври
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Русия понижава прогнозите за добив и износ на природен газ