„Комерсант”: 5 страни правят нов клуб за „Турски поток”

В Европа се създава нова коалиция на съюзниците на „Газпром”, пише днес руското издание „Комерсант”. След провала на строителството на газопровода „Южен поток”, потенциалните участници в алтернативния проект „Турски поток” – Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция, са решили отрано да консолидират позициите си. Според изданието към тях може да се присъедини и Австрия.

Външните министри на Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция са се срещнали вчера в Будапеща, за да обсъдят участието си в проекта на "Газпром" "Турски поток ", пише „Комерсант”.

От унгарското външно министерство са уточнили пред изданието, че в качеството на наблюдател в срещата е участвал и представител на Еврокомисията. В края й е била приета декларация за енергийно сътрудничество при създаването на „икономически жизнеспособен начин за диверсификация на маршрутите и източниците” за транспорт на природен газ от Турция към страните в Европа.

По този начин страните са потвърдили желанието си да участват в проекта по маршрута, обявен от президента Путин при визитата му в Унгария през февруари - от Русия, по дъното на Черно море, през Турция до хъб в австрийския град Баумгартен. Проектът е алтернатива на „Южен поток”, от който "Газпром" се отказа през декември заради съпротивата на Еврокомисията.

Унгарското Външно е заявило, че представителите на петте страни са се договорили да създадат експертна група за развитието на газовата инфраструктура. Тя ще се занимава с въпросите за финансирането, цените и източниците на газ, достъпа на трети лица. 

Министрите планират следваща среща през юли, но индивидуалните преговори ще започнат по-рано и първа в тях ще влезе Гърция. Премиерът Алексис Ципрас се среща днес с руския президент Путин и газовите преговори ще са ключов въпрос в разговора им. Миналата седмица гръцкият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис е обсъдил намаление на цената на газа от 2016 г. и смекчаване на условията take-or-pay с шефа на "Газпром" Алексей Милер и енергийния министър Александър Новак. Според източници на „Комерсант”, ако Гърция потвърди участието си в „Турски поток”, въпросът за намаление в рамките на 10% може да се смята за решен.

Еко страните се договорят за строителството на наземната част от „Турски поток”, „Газпром” може да реши въпроса с доставките на газ в Европа, заобикаляйки Украйна и без да променя основно действащите договори с потребителите.

Въпросът не е само в търговските договори: особените отношения с членките на ЕС Унгария и Гърция и с кандидатите за членство в съюза Македония, Сърбия и Турция са важни за Русия на фона на текущия остър конфликт между Москва и Запада, тъй като тези страни се опитват да водят независима от Брюксел политика и извън руския газ, коментира руското издание.

В новия клуб на привържениците на „Турски поток” може да влезе и Австрия, според източници на „Комерсант”, като отбелязват, че наскоро Райнер Зеле, оглавявал през последните 5 години Wintershall и заслужил репутацията на „голям приятел на Русия и „Газпром”, е станал шеф на австрийската компания за петрол и газ OMV.

Ключов проблем пред новата коалиция ще е финансирането на "Турски поток". Логиката на работата в рамките на „Южен поток” бе, че руската компания строи тръбопровода, привлича финансиране и го притежава. Достъпът на „Газпром” до парите на Запада обаче е силно затруднен, а законодателството на ЕС не позволява на компанията едновременно да притежава инфраструктурата и да доставя газ по нея. „Газпром” не може да участва в строителството на новия газопровод през Балканите и Централна Европа по същите причини, както и в случая с „Южен поток”, коментира Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. Според източници на „Комерсант” руската компания обсъжда създаването на европейски консорциум, който да строи тръбопровода и евентуално да привлече европейски пари.

След създаването на новия инвестиционен фонд на ЕС с обем на средствата около  300 млрд. евро, рязко нараснаха апетитите на правителствата в Централна и Източна Европа към инвестиции в инфраструктурата. Засега обаче контурите на консорциума са само чертани, още повече, че ЕК по-скоро ще е против проектите, предназначени само за руски газ.

В рамките на създаването на енергийния съюз ЕК подготвя правни механизми, които ще й позволят да блокира подписването на междуправителствени споразумения и търговски договори, ако бъдат сметнати за заплаха за енергийната сигурност на ЕС.