ЕС планира да даде на Frontex правомощия за наблюдение на социалните мрежи

Европейската комисия предлага значително разширяване на правомощията на Frontex – агенцията на Европейския съюз за гранична и брегова охрана, което ще ѝ позволи да наблюдава публичното съдържание в социалните мрежи, свързано с миграцията. Според плана агенцията ще може не само да събира и анализира информация, имаща отношение към управлението на външните граници на ЕС, но и да сигнализира социалните платформи за публикации, които смята за незаконни. Предложението е част от по-мащабна реформа на Frontex, представена от Европейската комисия на 27 октомври 2026 г.

В рамките на инициативата се предвижда създаването на специален център за онлайн наблюдение и реакция, който ще следи публични публикации и новини, свързани с миграционните процеси и граничната сигурност. Европейският комисар по технологичните въпроси Хена Виркунен обяснява, че новата структура ще подпомага идентифицирането на рискове, включително незаконни дейности, свързани с трафика на хора и организирането на опасни миграционни маршрути.

Един от най-съществените елементи на предложението е възможността Frontex да получи статут на т.нар. Trusted Flagger („доверен подател на сигнали“) съгласно европейския Законодателен акт за цифровите услуги (Digital Services Act – DSA). Този статут се предоставя на организации с доказана експертиза в разпознаването на определени категории незаконно онлайн съдържание. Съгласно действащите правила сигналите от такива организации трябва да бъдат разглеждани с приоритет от онлайн платформите. Важно е да се уточни, че това не означава автоматично премахване на докладваните публикации – платформите запазват отговорността да преценят дали съдържанието действително е незаконно. Frontex обаче ще трябва да кандидатства пред съответните национални регулаторни органи, които имат правомощията да предоставят този статут.

Европейският комисар Хена Виркунен заяви, че очаква кандидатурата на агенцията да бъде одобрена заради нейната специализирана експертиза. Освен това Frontex би могла да отправя искания към националните власти за издаване на разпореждания към платформите във връзка с незаконно съдържание. Именно тук възникват и основните опасения относно границите на новите правомощия – доколко една агенция, чиято основна задача е охраната на границите, трябва да участва в наблюдението на онлайн пространството и в процесите, които могат да доведат до ограничаване на достъпа до информация.

Предложението предизвика сериозни реакции сред представители на Европейския парламент и организации за защита на цифровите права. Италианският евродепутат от социалдемократическата група Брандо Бенифеи признава, че премахването на онлайн реклами, насърчаващи трафика на мигранти, е легитимна цел. Според него обаче предоставянето на широки правомощия за наблюдение на социалните мрежи надхвърля необходимото и поставя свободното изразяване в интернет под контрола на гранична агенция. Той припомня и предишна подобна инициатива от 2019 г., която е била оттеглена след критики, свързани с неприкосновеността на личния живот.

Ян Пенфрат от организацията за защита на цифровите права EDRi също изразява притеснения относно използването на механизма за доверени податели на сигнали. Според него той никога не е бил замислян като инструмент, чрез който правоохранителни структури да заобикалят установените процедури при преценката дали дадено онлайн изказване е законно. Критиките не се ограничават само до политическата левица. Полският евродепутат Пьотр Мюлер настоява правомощията да бъдат насочени конкретно срещу трафикантите на хора, а не срещу мненията и позициите по въпросите на миграцията. Бившият директор на Frontex Фабрис Леджери, който понастоящем е евродепутат от френската крайнодясна партия „Национален сбор“, също определя инициативата като опит за цензура.

Не всички представители на Европейския парламент обаче се противопоставят на предложението. Ирландската евродепутатка от център-дясното политическо пространство Реджина Дохърти смята, че граничните власти се нуждаят от по-ефективни инструменти за противодействие на организираните мрежи за трафик на хора. По думите ѝ социалните мрежи понякога се използват за разпространение на подвеждаща информация и реклама на опасни маршрути за незаконно преминаване на граници. Тя обаче подчертава необходимостта от ясно определена правна рамка. Германският евродепутат Андреас Шваб също подкрепя използването на съществуващите механизми на Закона за цифровите услуги, вместо създаването на допълнителни инструменти с неясни граници.

От своя страна говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие уверява, че наблюдението ще бъде ограничено до въпросите на управлението на границите и миграцията. Комисията аргументира необходимостта от новия механизъм с нарастващото значение на социалните мрежи при организирането на миграционни движения и разпространението на информация, която може да доведе до рискове за граничната сигурност.

Наблюдението на социалните мрежи е само една част от значително по-широката реформа на Frontex. Европейската комисия предлага постепенно увеличаване на състава на агенцията до 30 000 служители, включително чрез създаването на нов резерв от 17 000 гранични служители. Предвижда се и изграждането на специализиран координационен център за връщане на мигранти, както и разширяване на възможностите за организиране на операции по връщане от една държава извън ЕС в друга, при наличие на съответните споразумения и спазване на международните стандарти за защита на основните права. Комисията предлага също увеличаване на бюджета на агенцията през следващия седемгодишен финансов период.

Един от факторите, ускорили дискусията за разширяване на правомощията на Frontex, е миграционната криза в испанския анклав Сеута през юли 2026 г., когато хиляди мигранти преминаха границата в рамките на кратък период. Според публикации в международни медии социалните мрежи са изиграли съществена роля за разпространението на информация и мобилизирането на хора във връзка с тези събития. Европейската комисия използва случая като аргумент за необходимостта от по-добри механизми за ранно предупреждение и наблюдение на миграционните процеси.

Предложението на Европейската комисия все още не представлява окончателно прието законодателство. То предстои да бъде разгледано и договорено от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, където държавите членки ще имат възможност да поставят допълнителни условия и да предложат промени. Именно в този процес ще стане ясно какви ще бъдат конкретните ограничения върху дейността на новия център за онлайн наблюдение, как ще се гарантира защитата на личните данни и как ще се предотврати използването на новите правомощия срещу законно политическо изразяване.