ЕС преосмисля климатичната си стратегия

Лидерите на страните от Европейския съюз днес ще дебатират как да съчетаят амбициозните климатични цели с подкрепата за бизнеса, като се стремят да постигнат споразумение за нова цел за намаляване на емисиите до 2040 г., въпреки нарастващата съпротива срещу зелените мерки от някои държави членки, пише Ройтерс.

Срещата на върха на ЕС се провежда на фона на отслабващата политическа подкрепа за действия срещу климатичните промени – особено след като президентът Доналд Тръмп отмени ключови мерки за ограничаване на емисиите в САЩ – и въпреки засилващите се екстремни климатични явления по света.

ЕС се стреми да приеме нова цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% до 2040 г. Тази цел предизвика съпротива от някои столици, които поставят въпроса как да се финансира преходът към нисковъглеродна икономика наред с други приоритети като отбрана и възраждане на местния бизнес.

Преди срещата, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред лидерите, че преходът към чиста икономика е шанс за Европа да възроди изоставащите си индустрии и да намали зависимостта си от китайски внос.

„Всеки мегаватчас и тон суровини, които спестим при производството на стоки и услуги за себе си и за останалия свят, ни правят по-конкурентоспособни и по-независими от външни доставчици“, пише фон дер Лайен в писмо до лидерите.

„Това е голяма бизнес възможност за Европа. За да я използваме, е нужно постоянство и решителност да се изправим срещу конкурентите си, започвайки с Китай“, се казва още в писмото от 20 октомври.

Страните от ЕС са дълбоко разделени относно климатичните си амбиции. Брюксел вече е отстъпил от редица политики за устойчивост през тази година, опитвайки се да овладее политическата съпротива както от правителства на ЕС, така и от търговски партньори като САЩ и Катар.

Преди срещата, Европейската комисия обеща да освободи малките фермери от закона срещу обезлесяването и да промени предстоящата схема за ценообразуване на въглеродните емисии при горивата за транспорт – по искане на страни като Чехия и Франция. Брюксел обмисля и отслабване на забраната за двигатели с вътрешно горене от 2035 г. след натиск от Германия и Италия.

До момента ЕС не е отстъпил от основните си цели за намаляване на емисиите.

Ройтерс съобщава, че според източници лидерите ще се съгласят да продължат с целта за 2040 г., която министрите им ще се стремят да одобрят на среща на 4 ноември – точно преди климатичната конференция на ООН COP30.

Но проектът предвижда и условия за това, включително добавяне на „клаузи за преразглеждане“, които биха позволили отслабване на целта в бъдеще.

Страни като Полша настояват за такава клауза в случай, че зелените технологии не се развият според очакванията или икономическите условия възпрепятстват нужните инвестиции за постигане на целта.

Лидерите ще търсят и гаранции, че други индустрии няма да бъдат принудени да намаляват емисиите си по-бързо, ако горите и земеделските земи не успеят да абсорбират достатъчно CO₂, за да се спази целта.

Дипломати от ЕС заявиха, че тези промени не са достатъчни за някои правителства, които искат отслабване на целта за 2040 г., включително чрез възможност за закупуване на въглеродни кредити от чужбина, надвишаващи предложените 3% от целта.