ЕС залага на енергийната сигурност, за да ускори зеления преход на COP31

Европейският съюз възнамерява да превърне енергийната сигурност в основен аргумент за ускоряване на отказа от изкопаемите горива по време на следващата конференция на ООН за климата COP31, която ще се проведе през ноември в Турция. Според документ на Съвета на ЕС, цитиран от Euronews, Брюксел свързва прехода към чиста енергия с по-сигурни, по-достъпни и по-независими енергийни доставки.

Съюзът става все по-зависим от вноса на втечнен природен газ (LNG) от САЩ, докато Вашингтон възприема все по-твърд подход в енергийните отношения. В същото време Европа продължава да усеща последиците от загубата на руските енергийни доставки, които доведоха до по-високи сметки за домакинствата и индустрията, предава Euronews.

Допълнително напрежение създават конфликтите в Близкия изток и сътресенията в доставките на петрол и природен газ от държавите в Персийския залив. Според Европейската комисия именно тези кризи показват защо зеленият преход е от стратегическо значение за Европа по пътя към постигане на климатична неутралност до 2050 г.

В документа от 5 октомври се посочва, че преходът от изкопаеми горива към възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници, съчетан с повишаване на енергийната ефективност, е ключов за гарантиране на енергийна сигурност, достъпност и надеждност на доставките.

Брюксел признава, че през следващите десетилетия глобалното затопляне вероятно ще надхвърли целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Въпреки това европейските институции настояват правителствата да направят всичко възможно, за да ограничат както мащаба, така и продължителността на това превишение.

Позицията на ЕС е, че рискът от временно надхвърляне на прага не е основание за отслабване на климатичните политики, а напротив – аргумент за по-бързи действия.

„Ние не правим климатична политика само заради климата, но и по икономически и геополитически причини. Това по същество е програма за икономическа модернизация и освобождаване от зависимости“, коментира високопоставен служител на Европейската комисия.

Спорът за климатичното финансиране

ЕС обаче признава, че собствените му усилия няма да бъдат достатъчни, ако другите големи икономики не последват същия курс.

След отдръпването на САЩ от международното сътрудничество по климата и отсъствието на лидерите на Китай и Индия от COP30 в Белем през 2025 г., Брюксел остана сред най-активните поддръжници на нови механизми за климатично финансиране.

На COP29 в Баку през 2024 г. държавите се договориха до 2035 г. развиващите се страни да получават поне 300 млрд. долара годишно за климатични политики. Освен това бе поставена цел общото финансиране от публични и частни източници да достигне 1,1 трилиона евро годишно.

Въпреки това европейските представители не желаят да поемат нови финансови ангажименти извън вече договорените.

Според данни на Съвместния изследователски център на ЕС за 2024 г. Китай генерира 29,2% от световните въглеродни емисии, САЩ – 11,1%, а Индия – 8,2%. Делът на ЕС е 5,9%. През 2024 г. Европейският съюз и държавите членки са осигурили общо 42,7 млрд. евро международно публично и частно климатично финансиране.

Призив към големите замърсители

Брюксел настоява останалите големи източници на емисии да представят по-амбициозни национални климатични планове и да приведат икономическите си стратегии в съответствие с целта за ограничаване на затоплянето до 1,5°C.

Европейският комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра заяви по време на посещение във Фиджи и Тувалу, че ускоряването на изпълнението на Парижкото споразумение е жизненоважно за островните държави, които са особено уязвими от последиците на климатичните промени.

Същевременно втори документ на Съвета на ЕС подчертава, че публичните средства няма да бъдат достатъчни за финансиране на енергийния преход и че е необходимо значително по-активно участие на частния капитал.

Конференцията COP31 започва на 9 ноември и ще продължи до 20 ноември.