Чехия няма да издава визи на бягащите от мобилизация руснаци. Финландия и Германия склонни да ги приемат

Европа няма единен отговор засега на внезапния нов миграционен натиск по границите ѝ след указа на Путин за частична мобилизация в Русия. Още в първите часове след обявената мобилизация стотици хиляди руснаци се втурнаха да напускат страната по суша и въздух. По сухопътните граници със съседните държави се образуваха километрични опашки от автомобили, а билетите за полети до държави с безвизов режим свършиха. 

Различни реакции и подходи има на този етап от отделните държави към наплива от руснаци, бягащи от призовките за мобилизация.

Чехия обяви, че няма да издава хуманитарни визи на руските граждани, бягащи от заповедите за мобилизиране, заяви в четвъртък външният министър Ян Липавски.

"Разбирам, че руснаците бягат от все по-отчаяните решения на Путин. Но тези, които се кандидатират, защото не искат да изпълняват задължение, наложено от собственото им правителство, не отговарят на критериите за хуманитарна виза", коментира пред Ройтерс външният министър на страната Ян Липавски.

Две други държави обаче са готови да приемат руснаци, които не искат да идат на фронта. Германия вече обяви, че ще им предоставя убежище.

Финландската гранична полиция също даде знак, че ще позволи на руски граждани, бягащи от военната служба, да кандидатстват за убежище, стига властите да не са на друго мнение. Молбите им ще бъдат обработени, пише Euobserver, позовавайки се на говорител на Финландската гранична охрана.

Финландия споделя 1300 км сухопътна граница с Русия и има около 11 официални гранични пропускателни пункта. Сред най-натоварените е пункт Vaalimaa.

Ден след като руският президент Путин обяви частична мобилизация над 4800 руски граждани пресякоха финландската сухопътна граница. За сравнение на същия ден седмица по-рано в страната са влезли 3100 руснаци. Увеличението не е драматично, твърдят граничните власти.

По-рано тази година Финландия обяви планове за издигане на гранична ограда с Русия, но окончателното решение, както и бюджета на съоръжението, трябва да бъдат гласувани от парламента.

В началото на седмицата Естония, Латвия, Литва и Полша забраниха руски граждани с краткосрочна шенгенска виза да преминават границите им. Решението влезе в сила от понеделник, 19 септември. Забраната обаче има и някои изключения, уточнява The Baltic Times.

Влизането по изключение в четирите държави е разрешено по хуманитарни причини и за дисиденти. Транзитът без забавяне е разрешен и за хора, които трябва да пътуват през Естония, Литва, Латвия и Полша, за да стигнат до страната си на пребиваване.

В същото време Латвия и Естония са категорични, че няма да приемат руснаци, бягащи от мобилизация, въпреки че и двете страни са подписали Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., която гласи, че хората не могат да бъдат връщани в страна, където са изправени пред сериозни заплахи за живота или свободата си.

Литва изглежда по-отворена към кандидатите за убежище от Русия, отбелязвайки, че ще се занимава с всяка молба индивидуално. Но страната наскоро завърши 550 км, висока четири метра ограда от бодлива тел, по общата си сухопътна граница с Беларус, докато Полша издигна гранична стена с дължина 186 километра.

ЕК засега поддържа позицията, че правото на убежище остава, но че проблемите със сигурността изискват държавите от ЕС да възприемат „подход за всеки отделен случай“.

„Когато става въпрос за хора, които влизат в ЕС и искат международна закрила, това трябва да бъде гарантирано“, подчерта Ерик Мамер, главният говорител на ЕС, пред репортери в Брюксел. Според него е необходима обща позиция на ниво ЕС по въпроса, предвид геополитическия контекст и свързаните с него въпроси на сигурността.

ЕС вече ограничи исканията за визи за руски граждани, като към по-рано този месец малко под един милион притежаваха валидни визи за Шенгенското пространство. Що се отнася до онези, които търсят убежище в ЕС, говорителят на миграцията на ЕК Анитта Хипер повтори казаното от Мамер.Тя напомни, че основните права и цялото действащо законодателство за процедурите за убежище по външните граници трябва да се спазват от държавите-членки, но също така подчерта, че предвид войната „държавите-членки ще ги разглеждат за всеки отделен случай“.