Европа ще трансформира икономиката си с фонд за възстановяване на стойност 955 млрд. долара

В маслинови горички и лозя, разпръснати из цяла Испания, сензори и дронове, финансирани от най-големия фонд за възстановяване в Европа след следвоенния план „Маршал“, събират данни за почвата, за да ги използват за модели с изкуствен интелект, които ще помогнат на фермерите да управляват по-добре своите култури. 

Проектът - декарбонизиране и дигитализиране на ключов икономически сектор - е точно това, което фондът на Европейския съюз Next Generation („Следващо поколение“) от 955 милиарда долара, договорен преди шест години и с бързо наближаващи крайни срокове за изплащане, беше предназначен да подхранва.

И все пак недостигът на квалифицирани кадри, трудоемката бюрокрация и несигурното дългосрочно финансиране означават, че историческият пакет от стимули - рекламиран като „шанс да излезем по-силни“ - се бори да преодолее пречките, които многократно са спирали опитите на Европа за икономическа трансформация.

„Средствата ни оставиха инфраструктура за данни, общо управление и екипи, способни да работят с изкуствен интелект в мащаб“, каза Хуан Франсиско Делгадо, координатор на проекта за селско стопанство. „Това, което не ни оставиха, е бизнес модел“, каза той, добавяйки, че екипът му работи по финансов план за разработване на платформата за данни, надграждане на хардуера и наемане на таланти, след като парите свършат.

Високи амбиции, смесени резултати

Лидерите на ЕС, борещи се през 2020 г. с безпрецедентен срив на БВП от пандемията, стартираха Фонда за възстановяване с амбициозна цел: да спасят икономиката на блока с реформи и инвестиции, които биха могли също да стимулират дигитализацията и устойчивостта.

Разумното харчене на парите придоби нова спешност, тъй като заплахите за икономическа принуда от Китай и все по-враждебните Съединени щати изострят осведомеността в целия блок за необходимостта от укрепване на неговата отбрана.

Над 700 милиарда евро бяха предоставени като безвъзмездни средства и заеми през 2021 г., въпреки че тази цифра спадна до 577 милиарда, след като някои държави решиха да не поемат някои или всички от предложените им заеми.

Половин десетилетие по-късно, общо 182 милиарда евро отпуснати средства все още не са изплатени, според изчисления на Ройтерс от данни на ЕС.

Европейската комисия твърди, че Фондът е изпълнил както краткосрочните, така и дългосрочните си цели, но служители, фирми и други, интервюирани от Ройтерс, казаха, че резултатът е бил по-диференциран.

Съществува широк консенсус, че Фондът смекчи удара от пандемията. Той също така наруши дългогодишно табу върху съвместното вземане на заеми, което оттогава е циментирано като част от инструментариума на европейските политици.

Изискванията за достъп до средства, от трудовата реформа във Франция и Испания до опростените лицензи за възобновяеми енергийни източници в Италия, Гърция и Португалия и подобренията в киберсигурността в Словакия и Румъния, все пак могат да доведат до дългосрочен тласък на производителността и растежа.

Но прилагането на тези реформи и изразходването на парите отне повече време от очакваното, забавяйки всяко бързо ускоряване на растежа, който остава бавен в целия блок, откакто се възстанови от пандемията, в сравнение със САЩ или Китай.

Марко Леонарди, професор по икономика и висш държавен служител при предшествениците на италианския премиер Джорджа Мелони Джузепе Конте и Марио Драги, заяви, че шестте ревизии на Италия на нейния план от 194 милиарда евро, едната от които отне близо година за договаряне, обясняват голяма част от забавянето на разходите.

„Прегледът от 2023 г. беше катастрофален“, каза той. „Мелони отне милиарди от местните власти, за да финансира над 6 милиарда евро данъчни облекчения за компании, инвестиращи в енергоспестяващо оборудване, само за да се затруднят те да кандидатстват за облекченията поради тромавата бюрокрация“, каза Леонарди.

Притисната от време, Италия намали цели като изграждането на детски градини, считани за ключови за подобряване на ниското участие на жените в работната сила, от 264 000 на 150 480.

Опозиционните политици в Испания и Италия – които заедно отпуснаха над половината от наличните средства – критикуваха изразходването на част от парите за козметични проекти, като например табели за туристически пътеки или освежаване на боята в туристическите центрове.

„Италия е пълна с градове и села с площади, жп гари, велоалеи и дори гробища, построени или реновирани с помощта на средства от ЕС“, каза пред Ройтерс Луиджи Маратин, професор по икономика и ръководител на италианската либерално-демократична опозиционна партия.

Желанието за равномерно и справедливо разпределение на средствата понякога намаляваше тяхното въздействие, пише испанският мозъчен тръст FUNCAS.

Въпреки че малко над 40% от средствата на Испания са отишли ​​за малки и средни предприятия, отнемащите време и сложни заявления са разубедили много малки предприятия да кандидатстват за средства, каза Хуан Мануел Мартинес, ръководител на испанската транспортна асоциация AET.

„Критериите и реформите са взискателни. Нуждаете се от архитектура и системи, за да ги управлявате“, каза Лая Клаверол Торес, управител на градския съвет в Барселона, който ръководеше проекти от убежища за биоразнообразие до роботи-асистенти за възрастни хора.

Сроковете за разходи се удължават

Държавите имат срок до 31 август, за да приложат реформите си, и до 30 септември, за да направят последните искания за плащане.

През декември Испания се отказа от над 60 милиарда евро отпуснати заеми, признавайки, че не е могла да постигне някои от необходимите етапи навреме поради ограничения във веригата за доставки и неочаквани технически трудности. Правителството също така твърди, че подобрената позиция на Испания на капиталовите пазари, подкрепена от сравнително по-силните перспективи за растеж, е подкопала предимството от поемането на дълг чрез ЕС, намалявайки търсенето на заеми.

В Италия, която до миналия декември е похарчила 110 милиарда евро от своите средства според правителствени оценки, законодателите и икономистите са загрижени, че инвестиционните разходи могат да се сринат, след като парите свършат, отслабвайки и без това бавната икономика на страната.

В коментари пред Ройтерс, министърът по европейските въпроси на Италия Томазо Фоти, който управлява средствата, беше оптимист, че положителните ефекти върху растежа и производителността ще станат очевидни от тази година. „Сега, когато сме във фазата на внедряване, ефектите ще бъдат по-осезаеми“, каза той.

Министърът на икономиката Джанкарло Джорджети многократно е заявявал, че Италия ще замени средствата за възстановяване с други разходи в рамките на бюджета, без да предоставя подробности.

В ход, който ефективно удължава графика на разходите, Испания получи одобрението на Комисията да използва 10,5 милиарда евро от заемите си от фонда за възстановяване като капитал за допълнителни 60 милиарда евро държавно финансиране, с което се надява да мобилизира милиарди частни инвестиции.

Италия също така си осигури подкрепа от ЕС за харчене на 23,5 милиарда евро след 2026 г.

Подобни удължавания, които дават на страните повече време за харчене на парите, са разумни, каза Карстен Бжески, икономист в ING.
„Лесен начин да се гарантира, че парите ще достигнат до икономиката, би било да се удължат програмите с 1-2 години“, каза Бжески. „Защо да не се позволи на страните да се отклоняват от фискалните правила, ако прилагат структурни реформи, които ще донесат облекчение за публичните финанси в дългосрочен план?“