Само шест държави от ЕС все още са извън еврозоната

България стана 21-вият член на еврозоната днес, с които в 27-членния Европейски съюз останават само 6 държави, които все още не са приели общата европейска валута. Процесът по разширяване на еврозоната обаче изглежда все по-политически, а не само икономически обусловен, тъй като в редица държави въпросът за еврото е тясно свързан с националния суверенитет и вътрешнополитическите баланси.

Въпреки че обществената подкрепа за еврото е висока в някои от тези страни, включително и в Унгария, евроскептичните партии в управляващите коалиции и в националните парламенти вероятно ще се въздържат от по-нататъшно разширяване на еврозоната в обозримо бъдеще.

Това означава, че дори икономически подготвените държави могат да отлагат членството си по чисто политически причини.  

Ето кои са шестте държави от Общността, които все още остават извън валутния съюз:

Унгария

Около 72% от унгарското общество подкрепя приемането на еврото според проучване на „Евробарометър“, направено от октомври до ноември миналата година. Това е най-високото ниво на подкрепа сред страните от ЕС, които не са приели еврото, и отразява желанието на голяма част от населението за по-голяма икономическа стабилност, по-ниска инфлация и по-лесна интеграция с вътрешния пазар на ЕС, въпреки изразения евроскептицизъм на премиера Виктор Орбан.

Лидерът на опозицията Петер Мадяр заяви, че ще ориентира страната към приемане на еврото, ако неговата дясноцентристка партия спечели изборите. Тази позиция се възприема като част от по-широк опит за възстановяване на отношенията с европейските институции.  Унгария обаче има най-големия държавен дълг извън еврозоната като дял от БВП, а усилията за съкращаване на бюджетния дефицит след пандемията от COVID-19 са в застой на фона на мащабните предизборни разходи и социалните програми.

Дори Унгария да покрие формално всички критерии за влизане, присъединяването към еврозоната няма да бъде възможно без конституционна промяна и парламентарно мнозинство, тъй като Орбан, който последователно се противопоставя на по-дълбоката интеграция с ЕС, е закрепил унгарския форинт като национална валута в конституцията – силен символен акт на икономически суверенитет.

Румъния

Румъния се опитва да намали бюджетния си дефицит (най-големия в ЕС), което означава, че може да са необходими няколко години на строга фискална дисциплина, за да се стабилизират публичните финанси и да се създаде реална перспектива за присъединяване към еврозоната. В допълнение, Румъния все още не е влязла в ERM II – задължителната „чакалня“, която предшества присъединяването към еврозоната.

Обществената подкрепа за приемането на еврото в северната ни съседка е 59%, показва проучването на „Евробарометър“, което е сравнително високо ниво. Въпреки това, на фона на високата инфлация, натиска за въвеждане на мерки за строги икономии и възхода на  крайната десница, темата за еврото остава периферна в публичния дебат. С приближаването на изборите през 2028 г. управляващите предпочитат да не отварят чувствителни теми, които могат да доведат до социално недоволство.

Полша

В Полша, където обществената подкрепа за еврото е 45%, финансовият министър Анджей Домански заяви, че Варшава не работи по приемането на евровалутата и че най-голямата икономика на ЕС извън еврозоната е „щастлива да има собствена валута“. Полската злота се разглежда като важен инструмент за гъвкава парична политика, особено в периоди на икономически шокове.

Ярослав Качински, лидер на най-голямата опозиционна партия „Право и справедливост“, заяви, че всеки, който се стреми да въведе еврото, е „смъртен враг на Полша“. Това изказване отразява широко разпространения възглед сред консервативните среди, че еврото може да ограничи националния суверенитет и да изложи страната на рискове, произтичащи от дълговете на други държави.

Чехия

Обществената подкрепа за еврото в Чехия е едва 30%, според „Евробарометър“, а правителството няма планове да предприема конкретни стъпки към приемането му. Чешката икономика е стабилна, а нивото на държавния дълг е значително по-ниско от това в повечето страни от еврозоната, което подхранва опасенията, че членството може да доведе до споделяне на финансови рискове.

Премиерът Андрей Бабиш беше проевронастроен в началото на политическата си кариера и като бизнесмен, но впоследствие пренасочи партията си към по-национално консервативни и евроскептични позиции. В момента той дори предлага вписване на чешката крона в конституцията (по подобие на Унгария), което би направило приемането на еврото изключително трудно без национален референдум.

Швеция

В Швеция само една малка партия открито се застъпва за влизане в еврозоната. Популистките Шведски демократи – втората по численост парламентарна група, чиято подкрепа е ключова за дясното правителство на малцинството – са категорично против. Това прави всеки реален дебат за присъединяване по-скоро теоретичен, отколкото практичен.

Швеция се присъедини към ЕС през 1995 г., но референдум през 2003 г. отхвърли еврото с 56% срещу 42%. Обществената подкрепа в момента е 39%, според „Евробарометър“. Макар противопоставянето постепенно да спада от пика от около 80% след дълговата криза в еврозоната през 2012–2013 г., шведското общество остава предпазливо, особено заради стабилността на националната валута и независимата парична политика.

Дания

Дания, която се присъедини към ЕС още през 1973 г., е единствената държава членка с официално право на отказ от еврото. Това ѝ дава законово основание да остане извън еврозоната дори ако изпълнява всички критерии за членство. Датската крона е обвързана с еврото чрез валутен механизъм, което осигурява стабилност, без страната да губи формално валутния си суверенитет.

Обществената подкрепа за приемането на еврото е 33%, като мнозинството датчани предпочитат сегашния модел, който комбинира тясна икономическа интеграция с ЕС и запазване на националната валута.