Новата икономика: Европейският залог за 10 трилиона евро

От Атина до Берлин правителствата се обединяват около идеята за стимулиране на икономиката. Ако успее, тя може да бъде трансформираща - но това е голямо „ако“.

За разлика от американците, европейците не поемат рискове.

Ако рискуваха, 10 трилиона евро, които се намират в банковите им сметки - това е повече от една трета от размера на американската икономика - биха могли да бъдат инвестирани на фондовия пазар. Това би осигурило на компаниите повече парични средства. Което пък би позволило на тези компании да изразходват средства за проекти в полза на обществото. И всичко това ще даде тласък на затъващата европейска икономика, пише в свой анализ Politico.

За правителствата премахването на бариерите пред възможността да се случи всичко това, може да се окаже последният шанс да спасят континента от пропадане във финансовата пропаст. Това е част от така наречения от Европейския съюз Съюз на капиталовите пазари - скучно име за сложен проект, съдържащ някои доста неразбираеми идеи, но който може да промени правилата на играта.

„Съюзът на капиталовите пазари се превръща от нещо хубаво в нещо абсолютно задължително“, казва Нилс Браб, главен регулатор в групата на фондовите борси Deutsche Börse.

ЕС отдавна се гордее с единния си пазар - идеята, че хората, стоките и парите трябва да могат да се движат безпрепятствено в блока, сякаш той е просто една голяма държава като Съединените щати. В действителност той не успя да изпълни това обещание, особено що се отнася до паричните потоци, и икономическите последици от това вече са очевидни. Съюзът на капиталовите пазари се опитва да поправи това.

Затова не е чудно, че тя има влиятелни поддръжници. „Не можем да отлагаме тези инвестиции“, заяви френският президент Еманюел Макрон по-рано тази година. А според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предстоящият ѝ петгодишен мандат е „време за инвестиции“, които ще започнат със „завършването на нашия съюз на капиталовите пазари“.

И не е трудно да се разбере защо е необходима такава смела визия. Европейската икономика все повече изостава от тази на САЩ и Китай. Промишлеността е в спад. Нейните стартиращи предприятия, които изпитват недостиг на пари, са по-малки и по-малко успешни от отвъдморските си съперници. А фискалните правила на ЕС водят до това, че има малко публични средства, които да се изразходват за преминаване към зелена енергия и изграждане на отбранителна индустрия в условията на руска агресия.

„Трябва да финансираме рискови иновационни проекти, за да наваксаме технологичното изоставане от САЩ“, заяви Стефан Буйна, главен изпълнителен директор на най-голямата европейска борсова група Euronext.

Пенсионна касичка

Ето защо спестяванията на европейците в размер на 10 трилиона евро изглеждат много привлекателни. И макар да са само част от идеята за съюз на капиталовите пазари, говорим за доста голяма част и затова скоро може да се стигне до ребрандиране и вместо съюз на капиталовите пазари да го наречем съюз на спестяванията и инвестициите.

Като първа стъпка Франция предложи създаването на общ спестовен продукт за целия ЕС. Целта е европейските спестители да се откажат от нисколихвените банкови депозити и да ги насочат към акции, с които да подпомогнат растежа на компаниите.

Пенсиите също са очевидна цел.

Има няколко изключения като Холандия и Швеция, но в по-голямата част от Европа пенсиите се изплащат от правителството и се финансират чрез данъци. За разлика от тях в САЩ има стимулирана от данъците частна пенсионноосигурителна схема, която инвестира парите и ги изплаща, след като хората се пенсионират.

„Ако наистина искате да дадете тласък на европейската икономика и да осигурите стабилно и дългосрочно финансиране, насочването към пенсионните спестявания е много очевиден избор“, каза Михиел Хорк, старши съветник в PGGM Investments, холандска компания за управление на пенсии, която управлява активи на стойност 243 млрд. евро.

Разликите се виждат в статистиката. В САЩ почти 60 % от домакинствата притежават акции, пряко или косвено чрез своите пенсии. Във Франция този дял е около 18%, като подобни са данните и в Германия.

Според доклад на Европейската комисия стойността на всички дружества на европейските фондови пазари като процент от БВП е наполовина по-ниска от тази в САЩ.

А рисковият капитал в Европа, който залага на компании в ранен етап на развитие в технологичния сектор и се смята за магическата съставка, която прави Америка толкова привлекателна за стартиращите компании, е 1/20 от този в САЩ.

Какво представлява капиталовият пазар?

Завод за боеприпаси, вятърен парк и стартъп за изкуствен интелект са много различни по своята същност. Но имат една обща черта: за да започнат работа, им трябват пари.

Тук се намесват капиталовите пазари.

Капиталовият пазар е всяко място, където инвеститорите търгуват с източници на финансиране. Най-очевидният пример за това е фондовата борса, където се купуват и продават акции на компании, но съществуват и подобни пазари за корпоративен или държавен дълг, известни като облигации.

В идеалния случай Съюзът на капиталовите пазари ще свърже сегашните 27 различни пазара в ЕС, като позволи на инвестициите да се разпространят през границите и по този начин да се привлекат повече капитали от спестителите, които да подпомогнат финансирането на европейската промишленост и да ѝ позволят да се конкурира с чуждестранните си конкуренти.

Не става дума за това, че парите ги няма, казва Матийо Савари, главен стратег в BCA Research, компания за финансови проучвания. Просто „Европа има разпокъсани капиталови пазари... което оскъпява набирането на средства за предприятията“.  В момента всяка година европейски спестявания на стойност около 300 млрд. евро се инвестират в чужбина, основно в САЩ.

Тъй като икономическият спад в Европа все повече изглежда като постоянно състояние, някои неща започват да се променят. През април правителствените ръководители на ЕС се споразумяха да „възобновят“ европейския пазар за препродажба на дълг, известен като секюритизация, който дълго време беше политически токсичен в Европа заради ролята му във финансовата криза от 2007-2008 г. През май финансовите министри се споразумяха също така да работят за „задълбочаване“ на националните капиталови пазари - увеличаване на привлекателните инвестиционни възможности - което няма да изисква законотворчество на ниво ЕС.

Има усещане, че това е идея, чието време е дошло. В рамките на срещата на финансовите министри на ЕС през юли германският министър Кристиан Линднер се намръщи, когато отговаряше на въпроси за огромния дълг на Франция, но почти се разсмя, когато бе попитан за съюза на капиталовите пазари.

Това е „един от най-важните ни приоритети.Това е много по-важно, отколкото постоянно да се мисли за допълнителен държавен дълг", каза той. 

И на фона на понякога трудните отношения между най-мощните правителства в ЕС, това е една от темите, по които Париж и Берлин имат общи виждания. 

Германците го харесват, защото може да се избегне необходимостта от повече съвместни заеми на ЕС, каквито бяха взети по време на пандемията, което те не одобряват.

За Франция проектът е още една стъпка към намаляване на зависимостта на ЕС от САЩ. Частният капитал може да помогне на Европа да се преориентира в области като енергетиката и отбраната. Допълнителен бонус е и фактът, че той може да помогне на европейските спестители да се откажат от американските инвестиции.

„Правилата на играта в Европа днес вече не са адекватни, защото ако погледнем към отбраната и сигурността, изкуствения интелект, декарбонизацията на нашите икономики и чистите технологии, имаме инвестиционна преграда“, заяви президентът Макрон в речта си, озаглавена „Европа - тя може да загине“.

Пълен блокаж

Да се направи това не е лесно. Стандартизирането на законите за несъстоятелността, което е основна част от проекта, е в пълен застой. Това е от решаващо значение, тъй като когато кредиторите решават дали да подпомогнат финансирането на даден проект, те искат да са сигурни, че ще знаят какво ще се случи, ако той се провали.

Друга ключова идея е създаването на единен надзорен орган на ЕС за „небанковите“ финансови организации, като фондовите борси и управителите на активи. Това би им позволило да спазват едни и същи правила в целия блок, когато извършват трансгранична дейност, но много от столиците не подкрепят идеята. Най-вероятният кандидат за бъдещия надзорен орган на ЕС ще бъде Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) със седалище в Париж, но конкурентните столици се опасяват, че той ще бъде „големият победител“, а големите компании ще се преместят във Франция, за да бъдат близо до своя надзорен орган.

Освен това при всяко съгласувано усилие за създаване на единен финансов пазар ще има и губещи. В момента много финансови институции - банки, застрахователи, борси и други подобни - се възползват от това, че са големи риби в малко езеро. В рамките на съюза на капиталовите пазари те ще бъдат изложени на конкуренция от цяла Европа. Някои от тях няма да успеят да се справят - ще фалират или ще бъдат изкупени от конкуренти.

„Много малко страни са сигурни, че техните национални шампиони ще оцелеят при сблъсък с реалната конкуренция“, казва Брайън Кофлън, отговорник за устойчивото финансиране в Европейската организация на потребителите. „Всички винаги казват, че искат отворени пазари, конкуренция и т.н., но това не се случва в реални условия.“

От думи към действия

Дори ако съюзът на капиталовите пазари бъде завършен, това може да не е сребърният куршум, на който Европа се надява. Колко финансиране ще отключи, остава отворено за дебати. Тиери Филипоннат, главен икономист във Finance Watch, неправителствена организация, се опасява, че някои от по-оптимистичните резултати са "желателно мислене".

"Вижте, направете го, но не си мечтаете, че ще финансира нерентабилни проекти или проекти без достатъчно доходност", каза той. "Това никога няма да бъде така. И много от това, което трябва да направим днес, по-специално за борба с изменението на климата, е от такова естество.

В неотдавнашен доклад Finance Watch установи, че дори и в най-добрия случай, при който съюзът на капиталовите пазари е завършен, частното финансиране може да покрие само една трета от нуждите на ЕС за зелен преход. Останалото трябва да дойде от публичната кесия.

Въпреки, че все още е нещо, за което повече се говори, отколкото действа съюзът на капиталовите пазари крие риск, защото би позволил на политиците да заобикалят трудните политически решения за това как да набират повече публични средства - независимо дали чрез заеми на национално или европейско ниво, повишаване на данъците или намаляване на разходите - и избягване на финансирането на основните изследователски, отбранителни и енергийни приоритети на блока.

И все пак, дори и да само е мечта, това може да е най-доброто, което имат.

Главният изпълнителен директор на Euronext Стефан Буйна е ентусиазиран от перспективите сега, когато лидерите най-накрая хващат бика за рогата.

"Когато има политическа воля, европейците могат да бъдат изключително бързи", каза той.

Те трябва да бъдат.