Зелените правила на ЕС не успяват да подобрят ESG профила на фондовете

Водещата европейска рамка за зелено инвестиране не е успяла да увеличи инвестициите в „устойчиви“ фондове или да насърчи мениджърите на фондове да изграждат по-екологични портфейли, сочи ново изследване.

Учени от университетите Станфорд, Харвард, Амстердам и London Business School установяват, че законодателството на ЕС, въведено през 2021 г. с цел насърчаване на устойчивото инвестиране, не е подобрило съществено „зеления“ профил на фондовете по отношение на въглеродните емисии или други показатели, нито е увеличило притока на средства към зелени фондове, съобщава Financial Times.

Резултатите вероятно ще засилят мнението на някои критици, че инвестиционната индустрия не може значително да помогне за борбата с климатичните промени и вместо това се занимава с т.нар. greenwashing — представя себе си за по-екологична, отколкото е в действителност.

„Нашите резултати показват, че SFDR [Регламентът за разкриване на информация за устойчиво финансиране] е бил неефективен при влиянието върху поведението на инвеститорите и взаимните фондове“, пишат авторите в статията, публикувана от National Bureau of Economic Research. „Въвеждането на SFDR не е довело до по-висок приток на средства нито към светлозелени, нито към тъмнозелени взаимни фондове“, добавят те, като се позовават на различните класификации на устойчивите фондове, „нито е променило съществено устойчивостта на техните портфейли.“

Резултатите идват на фона на плановете на ЕС да преразгледа петгодишния си SFDR, за да се справи с „недостатъците“ в законодателството, да предостави „по-проста и по-удобна за инвеститорите информация“ и да намали изискванията за разкриване на данни и разходите за съответствие за индустрията на фондовете.

SFDR беше въведен, за да регулира използването на етикети като ESG (екологично, социално и корпоративно управление) и да пресече greenwashing, когато фондовете използват зелени етикети предимно като маркетингов трик. В Европа имаше надежди, че рамката може да се превърне в глобален стандарт.

Съгласно законодателството, всеки съществуващ фонд е класифициран въз основа на това колко е екологичен. 

• Член 9 — за фондове, които „значително допринасят за устойчиви цели“ и инвестират 100% от активите в компании, смятани за устойчиви от управителя на активите;

• Член 8 — фондове, които „насърчават социални и екологични характеристики“;

• Член 6 — фондове, които не включват никакви показатели за устойчивост.

Към ноември миналата година имаше 12 000 фонда по член 8 и 1 000 по член 9, според данни на Morningstar, заедно с 12 000 фонда по член 6. Фондовете по член 8 управляват активи за €6,5 трлн, фондовете по член 9 — €317 млрд, а фондовете по член 6 — €4,8 трлн.

Изследователите използват три различни показателя, за да измерят влиянието на прилагането на член 8 и 9 върху устойчивостта:

1. Портфейлно претеглени въглеродни емисии;

2. Оценки за околната среда, изготвени от LSEG;

3. Оценки за въглероден риск, изчислени от Morningstar.

Статията установява, че няма съществена промяна по нито един от тези показатели след въвеждането на SFDR.

„При всички спецификации, ефектите са или статистически незначителни, или икономически малки“, пишат авторите.

Някои в индустрията казват, че категоризирането на фондовете е твърде объркващо за много инвеститори, което означава, че парите не са потекли към „по-зелените“ фондове, както е било предвидено.

В документа се установява, че инвеститорите „се затрудняват да разберат оповестяванията по SFDR“, като се добавя, че предоставянето на по-подробни обяснения за категориите би могло да увеличи ефекта от режима на SFDR.

„Мисля, че информираността за категориите по членове, особено сред дребните инвеститори, е близка до нулата“, казва Андрю Клеър, професор по управление на активи в Bayes Business School в Лондон, добавяйки, че не е изненадан от изводите в документа. „Това показва, че индустрията и регулаторите трябва да направят повече, за да запознаят хората с значението на категориите, в противен случай това е просто още едно огромно бюрократично упражнение. А такива вече има достатъчно“, допълва той.

Оценките за разходите на фондовете за спазване на SFDR варират, макар Европейската комисия да е изчислила, че индустрията е имала еднократни разходи от €500 млн и ежегодни повторяеми разходи от €246 млн.

„Времето, парите и усилията, които индустрията е вложила, са непропорционални на резултатите“, казва Ортенс Биой, глобален директор на Morningstar за изследвания в областта на устойчивостта. „Това струва много. Има регулаторна умора и не работи, защото е твърде сложно. Всичката тази нова информация просто обърква всички“, добавя тя.