Планът „Юнкер” привлякъл 100 млрд. евро инвестиции за година

За година планът за инвестиции в „Европа”, известен с името „Юнкер”, е привлякъл 100 млрд. евро инвестиции в различни икономически сектори. Планът, който е по идея на председателя на Европейската комися Жан-Клод Юнкер, има за цел да мобилизира общо 315 милиарда евро инвестиции за три години, които да се влеят в икономиките на Европа до 2018 г.

Еврокомисията вече обяви, че възнамерява да удължи срока на схемата. И ако темпото на бизнес финансиране в някои държави-членки компенсира изоставането на други в общата статистика, то за България все още е трудно да се каже дали инициативата реално и номинално ще допринесе за ръста на брутния вътрешен продукт.

Идеята на инвестиционния план „Юнкер” е да се използва малка част от публичния бюджет на Евросъюза като банкова гаранция в помощ на частния сектор. От него се очаква да рискува и да вложи още от своите пари в различни конкурентоспособни икономически начинания. Вместо да се наливат наготово средства в 28-те държави, както става с еврофондовете, планът цели да съживи реалната икономика и да накара фирмите и да правят повече продукция – а оттам и да наемат повече работници.

Най-апетитният дял от плана е привличането на капитали за големи инфраструктурни проекти в сфери като енергетиката, дигитализацията и други модерни технологии. Досега Европейската инвестиционна банка в Люксембург, която движи Фонда за стратегически инвестиции, е дала зелена светлина на 64 проекта за финансиране, възлизащи на 9,3 млрд. евро.

За изминалите 12 месеца някои от най-силните икономики на западните държави са реагирали и са се възползвали първи. Трасета за високоскоростен интернет, нисковъглеродни индустрии, екологично строителство на сгради, възобновяеми енергийни източници – това са част от високотехнологични и иновативни сфери, в които европейските предприемачи се целят.

Франция участва в одобрени 10 проекта, Италия и Испания имат по 8, Великобритания е с 9. Дори затъналата в криза Гърция има един одобрен агропроект.

Европейската комисия пусна интернет портал за инвестициите, където са посочени 4 български проекта и още 2 с българско участие: високоволтово трасе между Добруджа и Бургас, преносна високоволтова линия между „Марица-изток”, с Пловдив, Бургас и „Марица-изток” 3, Интермодален терминал Варна, „Международна зона за бързо икономическо развитие” край Хасково, както и газопровод, съвместно със Словакия, Унгария и Румъния, и транспортна хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция в сферата на туризма.

Единствено първите два проекта са на фаза разглеждане в Европейската инвестиционна банка, но нито един от всички тях не е стигнал на етап реално кандидатстване или одобрение, стана ясно от думите на говорителя на ЕИБ Кристоф Рохе в интервю за БНР.

„Банката в момента наистина оценява няколко операции, които биха получили средства от фонда. Фокусираме се върху икономически и технически жизнеспособни проекти. Нормално е броят на подобни финансови операции да е по-ограничен в по-малка икономика като България, която наскоро се присъедини към ЕС”, посочи Рохе.

Вписването в електронния портал, поддържан от ЕК, наистина не е гаранция, че публикуваните там български намерения ще се осъществят, потвърди и Аника Брайдхарт, говорител на комисията по икономическите въпроси.

„Порталът с проектите фактически представлява "сайт за запознанства", който събира инвеститорите с онези, които предлагат проектите. Наистина ние ги сложихме на сайта, защото отговарят на някои правни критерии, но това не е гаранция за финансиране. При подбора на ЕФСИ няма нито регионални, нито секторни квоти. Но сме съгласни, че трябва да подобрим географското покритие, достигайки не само България с финансиране на големи инфраструктурни проекти, но и други страни”, подчерта тя.

Все пак от ЕИБ обнадеждават, че тепърва шансовете се увеличават, обяснява Кристоф Рохе.

„След старта на инвестиционния план ЕИБ получи множество молби за финансиране от Фонда за стратегически инвестиции, които не отговаряха на критериите – или защото проектите не бяха достатъчно „узрели”, или просто защото им липсваше икономическа рентабилност. Сега, когато вече повече се знае, какво може и какво не може ЕФСИ, се задава нов списък от по-реалистични предложения”, допълни Рохе. 

Без големи проекти за България от първата година на плана „Юнкер” остава утешението с лесните кредитни линии по плана, чрез български банки-посредници, които насърчават малките и средните фирми у нас, заяви още Брайдхарт.

„В България са одобрени за финансиране 4 проекта на стойност 9,6 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд. Очакваме той да привлече 220 милиона евро инвестиции, от които ще се възползват 600 малки и средни предприятия”, посочи Брайдхарт.