България е с най-малък дял незаети работни места в ЕС

През третото тримесечие на 2024 г. нивото на свободните работни места в ЕС е 2,3 на сто, което е спад спрямо 2,4 на сто през второто тримесечие на 2024 г. и 2,7 на сто през третото тримесечие на 2023 г. Това показват данните на Евростат, оповестени днес.

В еврозоната през третото тримесечие на 2024 г. равнището на незаетите работни места е 2,5 на сто в еврозоната и е понижение спрямо 2,6 на сто през второто тримесечие на 2024 г. и 3 на сто през третото тримесечие на миналата година.

В страните от общността  нивото на незаетите работни места през третото тримесечие на 2024 г. е 2 на сто в промишлеността и строителството и 2,5 на сто в сектора на услугите, а в еврозоната е 2,1 на сто в промишлеността и строителството и 2,7 на сто в сектора на услугите.

Сред страните членки, за които има налични данни, най-високият дял свободни работни места през третото тримесечие на 2024 г. е отчетен в Нидерландия (4,3 на сто), Белгия (4,2 на сто) и Австрия (3,8 на сто).

За сметка на това Румъния и България (0,8 на сто и в двете страни) и Полша и Испания (0,9 на сто и в двете страни) имат най-малко незаети работни места.

Спрямо същото тримесечие на предходната година делът на свободните работни места нараства в пет страни членки, остава без промяна в шест страни и намалява в 16 страни. Най-голямо увеличение се наблюдава в Кипър (+0,6 процентни пункта) и Гърция (+0,5 процентни пункта). Най-голямо намаление отчитат Германия (-1,1 процентни пункта) и Австрия (-0,8 процентни пункта).

Най-голям дял свободни работни места, както в ЕС, така и в еврозоната, е отчетен в секторите "Административни и спомагателни дейности" (3,9 на сто в ЕС и 4,1 на сто в еврозоната), "Строителство" (2,9 на сто в ЕС и 3,2 на сто в еврозоната), "Информационни и комуникационни технологии" (2,8 на сто в ЕС и 3 на сто в еврозоната), "Професионални, научни и технически дейности" (2,7 на сто в ЕС и 2,9 на сто в еврозоната) , "Хотелиерство и ресторантьорство" ( 2,7 на сто в ЕС и 2,8 на сто в еврозоната).

Разходите на работодателите за почасов труд растат 

Междувременно разходите на работодателите за труд на час са се повишили в еврозоната с 4,6 на сто и с 5,1 на сто в целия Европейски съюз през третото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. показват данни на Евростат. Двата основни компонента на разходите за труд са заплатите и такива, които не участват в преките възнаграждения като социални, здравни осигуровки и др.

В еврозоната през третото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година разходите за почасово заплащане и заплати са се увеличили с 4,4 на сто, докато компонентът извън заплатите се е увеличил с 5,2 на сто.

В ЕС през третото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година разходите за почасово заплащане и заплати са се увеличили с 5,0 на сто, а компонентът извън заплатите се е увеличил с 5,3 на сто.

През третото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година, най-високите увеличения на разходите за почасово заплащане за цялата икономика са регистрирани в Румъния (17,1 на сто), Хърватия (15,1 на сто), Унгария (14,1 на сто), България (12,7 на сто) и Латвия (12,6 на сто), показват данните на евростатистиката, предаде БТА.

През предходното, както и през първото тримесечие на тази година България беше на второ място по ръст на почасовите възнагражденията, което означава, че с новите данни страната ни излиза от топ 3 по този показател за първи път от последното тримесечие на миналата година.

Още три държави-членки на ЕС регистрират увеличение от 10 на сто или повече - Полша (12,0 на сто), Литва (11,0 на сто) и Австрия (10,0 на сто), докато Гърция регистрира спад с 2,9 на сто спрямо третото тримесечие на 2023 г.