България иска повече пари от земеделския резерв на ЕС заради увеличения внос от Украйна

България настоя да бъде увеличен размерът  на подпомагане за страната от земеделския резерв на Европейския съюз. Това бе поискано в рамките двустранна среща между заместник-министъра на земеделието Георги Събев и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, по инициатива от българската страна. Тя се състоя по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе  в Брюксел, съобщиха от пресцентъра на Министерството на земеделието .

Аграрният заместник-министър запозна еврокомисаря с актуалната обстановка на пазара на селскостопански продукти, както и с трудностите, пред които са изправени българските земеделски производители вследствие на прекомерния внос от Украйна. В разговора Георги Събев отново подчерта, че страната ни е солидарна с Украйна и подкрепя необходимостта от осигуряване на доставки на селскостопански продукти, за да се гарантира световната продоволствена сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на стопаните в ЕС. Той информира още, че сериозни притеснения буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, а данните показват, че интензивният внос продължава и през 2023 г. „Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия“, посочи заместник-министърът. Освен България, още само 2 държави се очаква да получат подпомагане от земеделския резерв – това са Полша и Румъния.

Двамата обсъдиха и предизвикателствата пред земеделието, свързани с безпрецедентно поскъпване на основните производствени ресурси и несигурността на земеделските пазари. Зам.-министър Събев отбеляза, че значителното нарастване на цените на торове, препарати, фуражи и енергия се отразява неблагоприятно върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със сериозни трудности при реализацията на продукцията си.

По време на заседанието земеделските министри обсъдиха критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. България подкрепи искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. Друга обсъждана тема бе търговията в селското стопанство.

Разгледан беше и пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор „Рибарство и аквакултури“ в ЕС. Основните приоритети на страната ни за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни.

В рамките на Съвета бе представено и Съобщение на Комисията за преразглеждане на инициативата на ЕС относно опрашителите – Нов пакт за опрашителите. В своята позиция България приветства документа с оглед възможния принос на инициативата за постигане на целите на Европейския зелен пакт. „Надяваме се, че най-късно до 2024 г. ще завърши оценката за ключовите опрашители, сред които са и пчелите. Намираме за изключително важно финализирането на стандартизираната методика за мониторинг на опрашителите в най-кратки срокове, може би дори преди предвидения сега срок – 2026 г. Подобна мярка ще помогне за подобряване на диалога между пчелари и земеделски производители, за да има повече яснота, прецизност и устойчивост в поминъка и на едните, и на другите“, посочи още българският представител.