БАМИ: Металургията остава един от стълбовете на българската икономика

Металургичната индустрия, с дълбоки исторически корени по българските земи, днес се изправя пред сериозни предизвикателства както на национално, така и на европейско ниво. Нарастващите цени на енергията, силната международна конкуренция и амбициозните екологични цели на Европейския съюз поставят сектора под значителен натиск. Тези проблеми бяха в центъра на дискусия с участието на Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Цветелина Пенкова, български евродепутат и член на Европейския енергиен форум, Аксел Егерт от Европейската стоманодобивна асоциация EUROFER и други представители на сектора.

Никола Рангелов подчерта хилядолетните традиции на металообработката в България, припомняйки Варненския халколитен некропол, където са открити най-старите обработени златни предмети в света, датиращи отпреди 5000 години пр.н.е. Той изтъкна, че тези находки нареждат българските земи векове преди великите цивилизации на Шумер и Египет в развитието на металургията.

Днес българската металургия продължава да бъде ключов стълб на икономиката. "Българската металургия произвежда индустриална продукция за около 16 милиарда лева, с около 1.8 милиарда лева добавена стойност," отбеляза Рангелов. Секторът е силно експортно ориентиран, като около 14-15 милиарда лева от продукцията са предназначени за износ. В него са ангажирани пряко около 14 500 души, а индиректно – още 70 000.

Интересен аспект е разликата в структурата на металургията в България и ЕС. Докато в Европейския съюз преобладава производството на черни метали (около 54%), в България доминират цветните метали (около 80% от производството).

Тревожни тенденции в Европейския съюз

Председателят на БАМИ алармира за негативни тенденции в европейската металургия. Наблюдава се значителен спад в производството на основни метали като мед, цинк, олово и стомана. Например, производството на стомана в ЕС е намаляло от 166 милиона тона до около 126 милиона тона, а може би и по-ниско. "За последните три години, след COVID кризата, имаме спад над 10% от общото производство на базовите метали в Европейския съюз," заяви Рангелов. Участието на европейската стомана на световния пазар е спаднало от 10% на около 6.6%, а при медта – от 14.6% на 9.3%.

Основни предизвикателства пред сектора

Проблемите пред металургията са многобройни и комплексни. Рангелов подчерта, че "проблемите са много, решенията – не чак толкова много, но ако не се приложат, ситуацията е за спад в производството и в участието на европейската индустрия в световния пазар." Сред основните предизвикателства са:

Високи и непредсказуеми цени на енергията: Това е особено критично за енергоинтензивни индустрии като металургията.

• Силна конкуренция от трети страни: Държави извън ЕС, често с по-ниски екологични и социални стандарти, оказват огромен натиск върху европейските производители.
• Регулаторна тежест: Механизми като CBAM (Механизъм за въглеродна корекция на границите) и ETS (Схема за търговия с емисии) създават допълнителни разходи и административни затруднения.
• Нужда от инвестиции в зелени технологии: Преходът към нисковъглеродна икономика изисква огромни капиталовложения.

Цветелина Пенкова се фокусира върху енергийната трансформация и нейното отражение върху индустрията. "Ние сме длъжни да гарантираме енергийна сигурност и достъпни цени", заяви тя, подчертавайки необходимостта от дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия (PPAs) и договори за разлика (CfDs) като инструменти за предвидимост. Евродепутатът изтъкна и ключовото значение на ядрената енергетика: "Ядрената енергетика е основен базов енергиен източник, който вече има и гарантирано бъдеще в рамките на Европейския континент."

Екологични аспекти и търсене на решения

Въпреки натиска, българската металургия показва добри екологични резултати. Никола Рангелов изтъкна, че емисиите от сектора са намалели драстично. "Продукцията в България е изключително екологично приемлива", коментира той, допълвайки, че българските заводи са сред най-зелените по отношение на произвежданата продукция. Например, при черната металургия емисиите са спаднали от 2700 гигаграма през 90-те на 115 гигаграма в момента.

Сред предложените мерки за справяне с предизвикателствата са:

• Осигуряване на устойчиви и приемливи цени на енергийните ресурси.
• Предотвратяване на "изтичането на въглерод" чрез ефективно прилагане на CBAM, макар и с резерви относно неговата пълна ефективност.
• Укрепване на мерките за търговска защита срещу нелоялна конкуренция.
• Насърчаване на моделите на кръговата икономика и инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
• Създаване на водещи "зелени" пазари.

Никола Рангелов отправи и апел металургичните предприятия, произвеждащи суровини и компоненти за отбранителната индустрия, да бъдат включени в програмите на Европейския съюз за подкрепа на този сектор.

Цветелина Пенкова допълни, че е изключително важно да се развива свързаността на електропреносната мрежа в ЕС, за да се изравнят цените на електроенергията и да се гарантира стабилността на системата. "Трябва наистина да обърнем внимание и да започнем малко по-засилено и активно използване на така наречените директни споразумения за изкупуване на електроенергия (PPAs) и договорите за разлика в цените (CfDs)," настоя тя.

Индустрията отново е в центъра на вниманието 

Аксел Егерт от Европейската стоманодобивна асоциация EUROFER заяви, че стоманата и останалите базови метали възобновяват стратегическото си значение. По думите му, ЕС разработва първата си истинска индустриална политика за последните десетилетия с планове като „Зеления промишлен план“ (Clean Industrial Deal) и „Плана за действие за стоманата и металите“.

Той обаче напомни, че стоманодобивната индустрия в ЕС е изправена пред драматична ситуация със спадащо производство, значителни загуби на работни места и ниско използване на капацитета (около 65% при необходими 80-85%), което рискува способността на Европа да посрещне собственото си търсене на стомана.  

Преходът към зелена стомана изисква огромни количества електроенергия (168 TWh само за първата стъпка), особено за зелен водород, който в момента е твърде скъп. Природният газ се разглежда като необходим преходен енергоносител, който може да намали емисиите с 60% спрямо въглищните доменно-конверторни пещи.

Скрапът също е жизненоважна и енергийно ефективна суровина. ЕС изнася големи количества (19 млн. тона), които биха могли да се използват на вътрешния пазар за спестяване на значителна енергия (например 35 TWh). По тази причина EUROFER се застъпва за експортно мито на ЕС върху скрапа.

"Пазарът на ЕС е мишена на огромен глобален свръхкапацитет на стомана, който се очаква да достигне 720 млн. тона до 2027 г. Тези количества идват от региони с по-малко строги екологични стандарти или такива, които ограничават износа на суровини. Голяма част от този нов капацитет е предназначен за износ към ЕС", коментира Егерт. 

По думите му са необходими спешни политически действия и засилени инструменти за търговска защита.