ОИСР предупреждава за забавяне на глобалния икономически растеж

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понижи прогнозите си за глобален растеж, предупреждавайки, че икономическите щети от войната между САЩ и Иран могат драстично да се влошат, освен ако бързо не се постигне трайно мирно споразумение, предаде CNBC.

В своите юнски икономически прогнози ОИСР посочи, че се очаква глобалният растеж да се забави от 3,4% през 2025 г. до 2,8% през 2026 г., преди да се възстанови до 3,1% през 2027 г. – ако настоящият шок от цените на енергията започне да отшумява до средата на тази година.

Но това е при условие, че бъде постигнато мирно споразумение и настоящите проблеми с доставките през Ормузкия проток бъдат разрешени бързо, заяви Стефано Скарпета, главен икономист на ОИСР.

По-лошият сценарий, при който смущенията в корабоплаването и енергийната инфраструктура продължат до 2027 г., би довел до рязък спад на глобалния растеж до едва 2,1% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г.

Това би довело някои икономики до рецесия или до близо до нея, предупреди Скарпета.

ОИСР също така очаква забавяне на икономическия ръстеж на България до 2,5% през тази година и 2,3% през 2027 г. на фона на по-високата инфлация, поскъпването на енергията и отслабването на потреблението.

Проучването на ОИСР изследва как затварянето на Ормузкия проток, съчетано с щетите по енергийната инфраструктура в целия Персийски залив, е довело до рязко покачване на цените на енергията и е увеличило разходите за торове и други ключови промишлени суровини. В него се отбелязва как последствията от войната между САЩ и техните съюзници и Иран вероятно ще се усещат известно време, дори след като бъде намерено каквото и да е решение.

Скарпета заяви, че трайното уреждане на настоящия конфликт не само ще донесе облекчение на региона, но и ще „положи основите за разрешаване на смущенията, които конфликтът е причинил на световната икономика“.

„Колкото по-дълго траят смущенията, толкова по-големи стават икономическите и социалните разходи“, посочи той в доклада.

В най-лошия случай се очаква глобалната инфлация да се повиши с 0,4 процентни пункта през 2026 г. и с 1,3 процентни пункта през 2027 г.

„Безработицата ще се увеличи, а инвестициите – включително в енергоемкия изкуствен интелект, ще отслабнат значително, с нарастващи рискове от преоценка на финансовите пазари... като натискът от повишените цени на стоките ще бъде частично компенсиран от по-слабото крайно търсене“, каза Скарпета.

„Последиците биха били глобални, но биха могли да се окажат особено тежки за развиващите се икономики с ограничени енергийни резерви, по-висок дял на енергията и храните в потреблението на домакинствата, ограничен фискален капацитет и слаби мрежи за социална сигурност, ниски буфери за частни спестявания и по-крехки валути.“

Низходящата траектория допълнително ще усложни предизвикателството за световните централни банки, които вече се борят с по-слаб растеж и инфлационен натиск, добави той.