Цар "Хрема"

Търсенето на „скрити неефективности“ в икономиките рядко води до впечатляващи резултати. Въпреки това опитът на японски икономисти да оценят поне част от икономическите загуби от сезонни алергии към цветен прашец даде резултат, който беше неочакван дори за самите автори: пряко изчислената икономическа цена на проблема, с който Япония се сблъсква (около 230 милиона долара годишно) е напълно съпоставима с разходите за неговото решение.

Методите за оценка на „скрити“ (трудни за оценка) фактори, които намаляват производителността на труда в икономиката или носят преки загуби, станаха по-сложни през последните десетилетия, но и възможностите за по-точно идентифициране на проблемите нарасна значително. Предварителна публикация на научна статия на Мики Акесаки от университета Кобе и Хитоши Шигеока от университета Саймън Фрейзър в Съединените щати доказва това: за първи път учените се опитаха да оценят икономическото въздействие на „невидимия убиец” – растителния прашец, причиняващ сезонен алергичен ринит и други алергични реакции.

Самият проблем е добре познат както на здравните системи, така и на икономистите. В случая с Япония, Акесака и Шигеока са се фокусирали върху ефекта от полените на иглолистни дървета (кедри и кипариси). Страната има отделна мрежа за наблюдение на полените във въздуха, която е по-гъста от подобни мрежи в Съединените щати и Австралия. Авторите също са имали достъп до анонимна база данни за хоспитализации, злополуки и друга медицинска информация от 2006–2019 г., което позволява да се направят корелации между сезонните емисии на полени и произтичащите от това проблеми с населението. Като цяло плановете на Акесаки и Шигеока били по-широки, първоначално те си поставили задачата да оценят възможното увеличаване на такива загуби поради глобалното изменение на климата - предполага се, че за Япония това също ще доведе до увеличаване на поленото натоварване на атмосферата.

Основната цел на научната разработка е да даде максимално точна оценка на последствията на специфичен, но текущ икономически проблем за Япония като автомобилни катастрофи, свързани с полени, но Акесака и Шигеока също така изчислили и цената на загубеното работно време поради алергичен ринит и десетки други подобни "икономически загуби" чак до годишните разходи на населението на Япония за антиалергични лекарства и терапия. При това авторите подчертават, че за разлика от антропогенното замърсяване на атмосферата, нейното естествено замърсяване с подчертан цикличен характер обикновено не представлява интерес за правителството.

Общата изчислена "цена" на икономическите загуби от цветния прашец за Япония не е удивителна - тя е 236 милиона долара годишно.

Затова авторите предлагат редица нововъведения за справяне с проблема, включително разработването на ИТ информация за обществеността относно зоните с висок цветен прашец (изпълнено отчасти от японския клетъчен оператор NTT DoCoMo) и увеличаване на бюджета на японското Министерство на горите, харчейки 1,1 милиона долара за програми за контрол на полени годишно. И макар авторите твърдят, че техните оценки са само „върхът на айсберга“ на загубите от сезонната поленова напаст, общите разходи на държавата и домакинствата за решаване на проблема изглеждат сравними с тези от оценката на авторите, което може да означава, че двамата учени са открили модел на закономерност по-общ план.  В същото време самият проблем със сезонния ринит е наистина мащабен: той засяга до 30% от населението на развитите страни, медицинските оценки показват, че сезонният растителен прашец е належащ проблем за около 400 милиона души в света.