Американските инвестиции у нас надхвърлят 5,5 млрд. лв.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от САЩ надхвърлят 5,5 милиарда лева към края на 2021 г., а тези от Канада са повече от 1 млрд. лв. Това показват данните са от представения днес втори доклад "Икономическото партньорство между България и САЩ: инвестиции, работни места и търговия (1990 – 2022)" на Американската търговска камара в България (АТКБ), изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Оповестеният днес размер на общите американски инвестиции в България представлява ръст спрямо последно наблюдаваните данни към 2016 година. Броят на компаниите се увеличава с 31 процента, а на заетите в тях - с 43 на сто. Приходите на дружествата с преобладаващо американско участие в капитала (включително и като краен собственик на инвестицията – бел. авт.) растат с повече от 43 процента, а ПЧИ се увеличават с повече от 23 процента или с над 1 милиард лева, съобщава БТА. 

Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на американските компании в България надхвърлят 4,1 милиарда лева към края на 2021 година, като само за тази година са направени разходи за близо 280 милиона лева за придобиване на нови активи. 

Средната брутна работна заплата на заетите в компании с произход САЩ е над два пъти по-висока от тази за страната, обобщават авторите на доклада и уточняват, че няма нито една община и икономически сектор в България, в който възнагражденията да не са по-високи от средните за страната. 

Разликата между данните, с които боравят от Националния статистически институт и от БНБ, и ползваната информация в доклада, произтича от статистическия подход за разпознаване и измерване на ПЧИ за целите на официалната статистика. От БНБ се ръководят от Шестото издание на Ръководството за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на Международния валутен фонд, от Четвъртото издание на Ръководните дефиниции за ПЧИ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а също и от Регламентите на Европейската комисия и на Европейската централна банка за целите на статистиката на платежния баланс. При тези случаи статистиката не дава информация за първоизточника на капитала, който влиза на територията на България. 

И в това се крие и съществената разлика между използваната методология и подход на икономистите на ИПИ спрямо цитираните по-горе ръководства и регламенти. В случая от института подлагат първичните данни на дълбочинна проверка, целяща да разкрие крайния собственик на инвестицията, след което прибягват и до анализа на информацията. Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, уточни, че е направена проверка при 1000 компании за крайния собственик на капитала. 

Именно това е и причината да се отчита съществено разминаване между отчитаното от БНБ и наблюдаваното от ИПИ в доклада на АТКБ. Според данните на БНБ, на базата на използваните по-горе методически указания, размерът на ПЧИ от САЩ в България не само не растат спрямо 2016 година, но и регистрират намаление в петгодишния период до 2021 – от 1,852 милиарда лева на 1,68 милиарда лева. Съответно делът на ПЧИ от Канада възлиза на 39,9 млн. лева и на 90 милиона лева към 2021 година. 

За сметка на това официалната статистика води Нидерландия, Австрия, Германия, Гърция, Италия, Великобритания, Кипър, Русия, Люксембург и Швейцария за основните 10 държави, от които идват ПЧИ в България. Така мерени инвестиционните потоци, САЩ са на 13-о място с дял от 2,3 на сто.

"Докладът "Икономическото партньорство между България и САЩ: инвестиции, работни места и търговия (1990-2022)" прави успешна стъпка в посока показване на значението на инвестициите от САЩ и от Канада у нас през периода, започнал с настъпващите политически и икономически промени в началото на 90-те години от държавно-контролирана икономика и с прехода за въвеждане на правилата и политиките на пазарната икономика (…)", каза Димитър Радев, управител на Българската народна банка, по повод доклада.  

Според информацията в доклада и анализа на ИПИ там, компаниите от САЩ имат съществен превес в преработващата промишленост, енергетиката, сектора на Информационно-комуникационните технологии (ИКТ), професионалните дейности. "Значителният размер на ДМА в компаниите (по-специално в преработващата промишленост и сектора на производството на електроенергия) показват дългосрочна обвързаност и интерес от страна на чуждестранния собственик за развитие на компаниите и като цяло за участие в икономическия живот на страната", тълкуват данните от ИПИ. 

Разпространението на информация и творчески продукти е сред най-значимите за американските инвестиции сектори. В ИКТ отрасъла оперират 19 компании с произход САЩ и заети в тези дружества 12 900 души. Като ключов момент от навлизането на високотехнологични компании (основно от ИКТ сектора, за научни изследвания и дейностите в сферата на медицината) е определен трансферът на технологии и опит в България. 

Американските инвестиции в страната се оказва, че не са териториално съсредоточени в най-икономически активните центрове на страната, а такива има в 11 български общини от пет района за планиране. Канадските компании са в три общини, показва докладът. От гледна точка на заетостта и приходите на компаниите с американски капитал, съотнесени към общите приходи в самата община, тези инвестиции са от изключителна важност за Гълъбово, Исперих, Разград, Севлиево, община "Марица" и Раковски. 

България продължава да поддържа положителен търговски обмен със САЩ и към 2022 година - износът към САЩ достига 1,093 милиарда щатски долара, а вносът – 834 милиона щатски долара, се чете още в документа. Там е видно, че 2020 година е преломна за активизиране на търговските контакти между двете страни. В експортната листа на България към САЩ с водещо значение са отделни класове машини и части за машини, метали, фармацевтични продукти и змеделска продукция. При вноса определящи са горивата. На отраслово ниво, най-голяма положителна промяна през последното десетилетие има при износа на услуги - телекомуникационни, компютърни и информационни. В случая става дума за ръст при тези услуги от над два пъти и половина, се казва още в доклада..