Годишна инфлация малко над прага от 3% и ръст на бюджетния дефицит за България в пролетната прогноза на ЕК

Брутният вътрешен продукт на България (БВП) през настоящата година ще нарасне с 1,9 на сто, а през 2025 г. - с 2,9 на сто, сочат пролетните икономически прогнози на Европейската комисия,. Основният двигател на растежа ще бъде вътрешното търсене, макар и частното потребление да се движи в умерени граници.

Износът се очаква да нарасне значително след първото тримесечие на годината в унисон с увеличението на външното търсене, вносът също ще се увеличи, стимулиран от вътрешното търсене.

Бюджетният дефицит на страната се очаква да възлезе на 2,8 на сто през 2024 г. и на 2,9 на сто през 2025 г. под натиска на увеличението на пенсии и заплати. Общият държавен дълг през 2025 г. ще се увеличи до 24,6 на сто от БВП, прогнозира Еврокомисията.

През 2023 г. реалният ръст на БВП спадна до 1,8 на сто под натиска на свилия се износ и намаленото натрупване на материални запаси. Частното потребление нарасна значително през първата половина на годината, след което се забави, съпътствано от тенденцията за спад на индикаторите в секторите на търговията и услугите. В същото време обаче спестяванията на домакинствата са се увеличили повече от потребителското кредитиране, което показва склонност към спестовност. Инвестициите през периода да се увеличили, най-вече заради покупките на ново оборудване, докато вносът е спаднал.

През 2024 г. обаче тенденцията се обръща и БВП поема нагоре, прогнозира Еврокомисията. Краткосрочните индикатори все пак показват, че през първото тримесечие на годината износът продължава да се свива, а ръстът на частното потребление намалява, показват данните, цитирани от БТА.

През следващите тримесечия се очаква износът да се възстанови, стимулиран от външното търсене. Потреблението се очаква да расте до края на 2024 г. и през 2025 г., подкрепено от добрата ситуация на пазара на труда, където частното спестяване продължава да се увеличава.

Инвестициите се очаква да продължат да растат, подкрепени от увеличение на производствения капацитет. Вносът също ще се увеличава на фона на нормализиране на натрупването на запаси, както и на вносния компонент на инвестициите и потреблението.

Трудовият пазар в България остава напрегнат, като загубите на заетост в производствения сектор са по-големи от ръста на заетостта в частния сектор и обществените услуги.

След увеличението на заплатите през първото тримесечие на 2023 г. в ключови сектори като промишленото производство и строителството, както и търговията, транспорта и хотелиерството, този ръст се забавя, тъй като компаниите се опитват да запазят конкурентоспособността си.

Очакванията са увеличението на заплатите да се стабилизира на нива от около 10 на сто, близо до дългосрочните средни равнища, тъй като инфлационният натиск намалява.

Хармонизираната инфлация в страната ни през 2023 г. възлиза на 8,6 на сто, като през март 2024 г. спада до 3,1 на сто на годишна база. Най-силно влияние за намалението на ръста на цените имат енергията и храните.

Прогнозата за ниска инфлация се подкрепя от умерения ръст на заплатите и стабилното увеличение на вносните цени. Тенденцията за спад на цените на външните пазари се очаква да повлияе положително на цените на енергията и неенергийните промишлени стоки.

Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане сравнително висока под натиска на ръста на номиналните заплати и на изтичане на периода на намалено ДДС за ресторанти и кетъринг услуги.

БВП ще нарасне с 1,9 на сто през 2024 г. и с 2,9 на сто през 2025 г., посочва Еврокомисията. Макар и ръстът на частното потребление да се очаква да се забави, то ще си остане основният двигател на растежа.

Износът след първото тримесечие на 2024 г. ще расте значително в унисон с възстановяването на външното търсене, което ще се отрази добре и на вноса, стимулиран от вътрешно търсене.

Бюджетният дефицит ще бъде на нива от 2,8 на сто през настоящата година и от 2,9 на сто през 2025 г. под натиска на ръста на пенсии и заплати. Общият държавен дълг през 2025 г. ще се увеличи до 24,6 на сто от БВП.

След пик през 2023 г., последвал завършването на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., публичните инвестиции през 2024 г. се очаква да намалеят.

Общото съотношение на държавен дълг спрямо БВП се очаква да се увеличи от 23,1 на сто през 2023 г. до 24,6 на сто през 2025 г.

Налице са рискове за фискалната перспектива на България, тъй като постоянното увеличаване на заплати и пенсии не се компенсират напълно от необходимите структурни мерки.