Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Глобалният дълг нарасна до 305 трлн. долара
Нови заеми, взети от двете най-големи икономики в света през първото тримесечие на 2022 г., доведоха до нарастване на глобалните задължения до рекордни над 305 трилиона долара, съобащав Ройтерс като се позовава на данни на Института за международни финанси IIF. В същото време общото съотношение дълг към БВП е намаляло.
Дългът на Китай се е увеличил с 2,5 трлн. долара през първото тримесечие, а на САЩ с 1,5 трлн. долара. Общият дълг в еврозоната обаче намалява за трето поредно тримесечие, става ясно от данните на IIF.
Много държави както от нововъзникващи, така и от развитите пазари, навлизат в цикъла на затягане на паричната политика, воден от Федералния резерв на САЩ, с високи нива на дълг, деноминиран в долари, отчитат анализаторите на IIF.
"Доколкото централните банки продължават да затягат паричната и лихвената си политика с цел ограничаване на инфлационния натиск, по-високите разходи по заеми ще засилят уязвимостта на дълга“, се казва в доклада на IIF. "Въздействието може да бъде по-сериозно за онези кредитополучатели на нововъзникващи пазари, които имат по-малко диверсифицирана инвеститорска база", предупреждават анализаторите.
От началото на годината досега доходността по еталонните 10-годишни държавни ценни книжа на САЩ се е повишила с около 150 базисни пункта (с 1,5%), като по-рано този месец достигна най-високите нива от 2018 г.
Корпоративните задължения извън банките и държавните заеми бяха най-големите източници за увеличаване на заемите, като дългът извън финансовия сектор е нараснал през първото тримесечие над 236 трлн. долара и е с около 40 трлн. долара по-голям в сравнение с преди две години, когато започна коронавирусната пандемия.
През същия период държавният дълг в световен план е нараснал по-бавно, но с нарастването на разходите по заемите (заради по-високите лихви) държавните баланси остават под натиск.
Нуждите от държавно финансиране все още надвишават нивата отпреди Covid пандемията и на този фон, по-високите и по-променливи цени на суровините биха могли да принудят някои страни да увеличат още повече публичните разходи, за да предотвратят социалните вълнения, посочват още от IIF.
"Това може да се окаже сериозно предизвикателство за нововъзникващите пазари, които имат по-малко фискално пространство", коментират от института.
Липсата на прозрачност също така се превърна в тежест за развиващите се пазари, където общият дълг се приближава до 100 трлн. долара от 89 трлн. долара преди година.
"Липсата на навременно оповестяване на задълженията по публичния дълг, много ограниченото покритие на условните задължения и широкото използване на клаузи за поверителност са основните пречки, причиняващи асиметрия на информацията между кредитори и длъжници“, се казва в доклада на IIF.
Съотношението на глобалния дълг към БВП обаче е спаднал през първото тримесечие на 2022 г. до 348%, което е с около 15 процентни пункта под рекорда, поставен преди година, като в страните от Европейския съюз се наблюдават значителни подобрения на тои показател. Виетнам, Тайланд и Южна Корея пък отбелязаха най-голямо увеличение на дълга по отношение на БВП, съобщи IIF.
"Очаква се икономическият растеж да се забави значително тази година, с неблагоприятни последици за динамиката на дълга“, се казва още в доклада на IIF.
"На фона на строгите Covid локдауни в Китай и по-затегнатите глобални условия за финансиране, очакваното икономическо забавяне вероятно ще ограничи или дори ще обърне тенденцията надолу в съотношенията на дълга към БВП", заключава IIF.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.