Страните с най-голямо съотношение на дълг към БВП

Откакто COVID-19 започна нашествието си по света през 2020 г., глобалната икономика е изправена пред редица "извънредни" изпитания, включително проблеми с веригите на доставки, волатилност на цените на стоките, предизвикателства на пазара на труда и намаляващи приходи от туризъм. Според изчисления на Световната банка в резултат на пандемията 97 млн. души са изпаднали в крайна бедност.

Първата шокова вълна на двойната здравна и икономическа криза принуди правителствата по света да увеличат бюджетите си, за да покрият разходите за здравеопазване, безработицата и продоволствената несигурност, както и за да помогнат на бизнеса да оцелее. Държавите поеха нови дългове, за да осигурят финансова подкрепа за тези мерки, което доведе до най-високите нива на глобален дълг от половин век.

От VisualCapitalist.com обобщават измеренията на този факт в инфографика на база на последните данни на МВФ, която илюстрира съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт по света.

[[{"fid":"388122","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":1798,"width":1200,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Сравнявайки дълга на дадена страна с нейното икономическо й производство, икономистите могат да измерят теоретичната способност на съответната държава да изплати дълга си.

Трите страни с най-голямо съотношение дълг/БВП

са Япония (257%), Судан (210%) и Гърция (207%). След тях се нареждат Еритреа (175%), Кабо Верде (161%), Италия (154%), Суринам (141%), Барбадос (138%), Сингапур (138%) и Малдивите (137%).

Първото място на Япония в класацията не би трябвало да е изненада за повечето хора, които са запознати с материята. През 2010 г. азиатската страна стана първата в света със съотношение дълг/БВП от над 200%. За да финансира нов дълг, японското правителство издава облигации, които се изкупуват предимно от централна банка на страната. До края на 2020 г. Японската централна банка притежаваше 45% от непогасения държавен дълг.

Какъв е основният риск от високото съотношение дълг към БВП?

Бързото нарастване на държавния дълг е основна причина за безпокойство. Като цяло, колкото по-високо е съотношението дълг към БВП на дадена държава, толкова по-голяма е вероятността страната да не може да изплати дълга си, което създава паника на пазарите.

Световната банка публикува проучване, което показва, че страните, които поддържат съотношение дълг към БВП от над 77% за продължителни периоди от време, преминават през забавяне на икономическия растеж.

Пандемията от COVID-19 влоши дълговата криза, която назрява от глобалната рецесия през 2008 г. насам. Според доклад на МВФ най-малко 100 държави ще трябва да намалят разходите си за здравеопазване, образование и социална защита. В доклада се посочва още, че 30 държави от развиващия се свят изпитват големи трудности при обслужването на дълга си.

Тази криза удря по-силно бедните страни и държавите със средни доходи. По-богатите страни вземат заеми, за да финансират пакети от фискални стимули, докато страните с ниски и средни доходи не могат да си позволят подобни мерки, което води до по-широко глобално неравенство.

Глобалният дълг достигна 226 трилиона долара към края на 2020 г., което е най-голямото увеличение за една година след Втората световна война.

Заемите от правителствата представляват малко над половината от увеличението от 28 трилиона долара, с което съотношението на глобалния публичен дълг достига рекордните 99% от световния БВП. От МВФ предупреждават, че повишаването на лихвените проценти, което подготвят редица централни банки, ще намали ефекта на фискалните разходи и доведе до засилване на опасенията за устойчивост на дълга

„Рисковете ще се увеличат, ако глобалните лихвени проценти се повишат по-бързо от очакваното и растежът се забави“, посочват от институцията.

„Съществено затягане на финансовите условия би засилило натиска върху най-задлъжнелите правителства, домакинства и фирми. Ако публичният и частният сектори бъдат принудени да намаляват задлъжнялостта едновременно, перспективите за растеж ще пострада“, добавят от МВФ.

По темата работи: Георги Георгиев