В един необичайно мек януарски ден Димитрис Мариноглу изора нивата си в Северна Гърция, страхувайки се от най-лошото: че водните запаси от съседна България, които са поддържали реколтата на семейството му живи от десетилетия, ще пресъхнат през лятото, предаде Ройтерс.

От 1964 г. водата от българските планини тече свободно по река Арда в 50 000 акра (20 000 хектара) от равнината Еврос в Гърция, съгласно споразумение за репарации от Втората световна война между двете страни.

Но сделката изтече миналия юли и не е ясно дали ще бъде подновена, тъй като България сама преценява нуждите си от вода.

Ситуацията подчертава колко жизненоважни - и несигурни - са станали водните ресурси в Южна Европа, където изменението на климата направи лятото по-горещо и дъждовете по-редки. Гърция отбеляза най-топлите си зима и лято през миналата година.

„Нищо не може да се направи без вода“, каза Мариноглу, 32. „Купихме оборудване, купихме полета, всичко това струва много пари.“

Разтревожени гръцки фермери блокираха северния град Кастаниес тази седмица, обвинявайки правителството, че не е действало достатъчно бързо, за да осигури сделка преди лятото. Служители от гръцкото министерство на енергетиката и околната среда казват, че политическата нестабилност в България и последователните временни правителства са спрели преговорите.

На въпрос за сделка българското министерство на земеделието каза в изявление: „От съществено значение е България преди всичко да посрещне собствените си национални нужди от вода... и след това нуждите на съседните страни“.

При предишната сделка България изпускаше 186 милиона кубически метра вода годишно от водноелектрически язовири в Еврос, беден регион без функциониращи резервоари или язовири. Доставките вървяха от май до септември, когато културите имаха най-голяма нужда от тях.

Въпреки че сделката изтече през юли, Гърция и българската национална електрическа компания подписаха в последния момент споразумение за доставки до септември, чиито условия не бяха оповестени.

Гърция се надява да започне нов кръг от преговори следващия месец, след като в София има ново правителство, но не е ясно дали може да бъде постигнато споразумение до 1 май.

„Никой не може да каже колко близо или колко далеч сме от споразумение“, каза Петрос Варелидис, генерален секретар по водните ресурси на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда. При блокадата на Кастаниес фермерите подредиха повече от 100 трактора в знак на протест. Несигурността по отношение на водната сделка оглавява дълъг списък от оплаквания, включително борбата с високите енергийни и производствени разходи.

„Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт“, каза 59-годишният фермер Никос Попцоглу, чиято земя се снабдява с вода от България. Още преди изтичането на сделката той каза, че неговите полета са претърпели спад на производството с 30-40% миналата година поради суша.

Димитрис Дракудис, ръководител на местна фермерска асоциация, каза, че водата от България е единственият източник, с който разполагат. Воден резервоар в района тече и не може да задържа вода, казаха местни и правителствени служители.