Икономисти от БАН: Реалният ръст на БВП на България ще намалее до около 1.7% през 2023 г.

Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на брутния вътрешен продукт(БВП) на България ще намалее до около 1.7% през 2023 г. Това се казва в средносрочна макроикономическа прогноза за периода  2023-2025 г. на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

Високата инфлация през последните две години означава, че още през 2024 г. БВП в номинално изражение ще надхвърли 200 млрд. лв. До края на прогнозния период растежът плавно ще се възстанови до средните нива от преди пандемията. Вътрешното търсене ще намалее в началото на прогнозния период, но постепенно ще се възстановява.

Според прогнозата на икономистите от БАН динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната, който допълнително ще бъде забавен от предприетите от Българската народна банка мерки за повишаване на задължителните минимални резерви в страната.

За целия прогнозен период приносът на външното търсене за икономическия растеж ще остане отрицателен. В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България, най-вече по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

За целия прогнозен период инфлацията ще бъде по-висока от обичайната през последните години. Причините са до голяма степен предизвикани от външни фактори. Някои противоречиви решения в областта на икономическата политика (провеждане на мерки, несъобразена с реалните финансови възможности на страната) също допринасят за по-високия темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите-членки на Европейския съюз.

Високата инфлация и заявеният стремеж към фискална консолидация ще се отрази негативно върху покупателната способност на домакинствата, което ще доведе и до относително по-слаб растеж на потреблението. Инфлацията също така води до по-високи производствени разходи, което в съчетание с общата икономическа несигурност, вследствие на несигурността на външната среда, ще доведе до потисната инвестиционна активност, чиято динамика ще се определя до голяма степен от публичните капиталови разходи. През втората половина на прогнозния период се очаква възстановяване на вътрешното търсене, основаващо се на комбинацията от реално повишение на доходите и намаляване на инфлационния натиск, отбелязват икономистите от БАН.

Според тях през прогнозния период заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация. На този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породено от бежанската вълна от Украйна. Основанията са свързани с това, че близо една трета от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част (поне засега) не демонстрират желание за трайно установяване в страната. Безработицата се очаква да остане на същите нива, дори леко да намалее. Очакванията са динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.

В прогнозата на икономистите от БАН се казва още, че външният сектор няма да има съществен принос към икономическия растеж през следващите години. За настоящата 2023 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс леко да намалее, основно поради действието на ценовите фактори (условията на търговията се очаква леко да се подобрят), но през целия период търговският баланс ще бъде отрицателен. Предвид цялостната макроикономическа картина, кредитирането в икономиката (както по отношение на домакинствата, така и по отношение на фирмите) ще се забави в началото на прогнозния период поради отрицателното въздействие на по-високите лихвени проценти при тенденция към плавно покачване в следващите години. Доколкото повечето търговски банки в страната поддържат значително над изискуемия минимум резерви, се очаква слаб ефект от последните промени в паричната политика на БНБ, като ефектът върху паричното предлагане в страната е силно зависим от реакцията на населението по отношение на наличните пари, се казва още в прогнозата на БАН.

Погнозата е част от Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2023 г., който предстои да бъде публикуван.