Испания отбелязва най-голям ръст на държавния дълг от страните от еврозоната

Последните няколко години представляват безпрецедентно предизвикателство за европейските публични финанси, особено по отношение на задлъжнялостта на администрациите. От 2019 г. до 2021 г. данните на Евростат показват как пасивите растат до двуцифрени числа (измерени в процентни пунктове разлика) в няколко от основните икономики на Паричния съюз (с единственото изключение на Ирландия).

Само в Испания обаче този напредък надхвърля 20 процентни пункта. В резултат на това тази променлива приключи миналата година на 118,3% от БВП, което е рекордно ниво, въпреки че отбеляза лек спад в сравнение с 2020 г. Това е разлика, която е с почти 10 пункта по-висока от средното увеличение за цялата еврозона през този период (разположено на 11,5 единици) и която е значително по-висока от увеличенията на публичния дълг на пряко сравними икономики като Италия (16,2) или Франция (15,4) през същия период, предава eleconomista.es. 

Германия показва напредък на публичните си задължения от 9,7 пункта между 2019 г. и 2021 г., според последните данни от Евростат. По-конкретно, през 2021 г. Германия представи дълг на всички свои администрации, еквивалентен на 68,6%, само малко над лимита от 60%, установен от Пакта за стабилност и растеж, чието спазване ще бъде изискано от Брюксел отново през следващите години.

Поведението на Испания по отношение на увеличаване на задлъжнялостта също е несравнимо с много малките икономики на Валутния съюз като Малта, Чехия и Словакия.

Изправени пред аномалия от такъв мащаб, всичко показва, че в управлението на публичните сметки действат сили, надхвърлящи ефекта, който глобалната здравна криза, причинена от Covid-19, имаше и че тя е била в състояние да наруши баланса на администрациите на всички развити страни. Истината е, че увеличаването на държавните разходи натрупва инерция, наследена от времената преди тази криза, която доведе до нивото на публичните разходи (другата страна на задлъжнялостта на този сектор) да се позиционира над 50% от БВП през последните години, пише изданието.

Подобна еволюция представлява значителна слабост, въпреки че може да се твърди, че нарастването на инфлацията и растежът на БВП, които все още продължават, облекчават бремето на дълга днес. Този ефект е чисто статистически и трябва да се вземе предвид и бързото нарастване на условията за финансиране в Паричния съюз. Миналата седмица ЕЦБ взе решение за ново рязко увеличение на лихвените проценти с допълнителни 75 базисни пункта, като същевременно затегна условията за достъп до ликвидност на търговските банки, припомнят от изданието.